Майк Лосон - Вътрешно разследване

Така че нямаше да направи нищо. Нямаше повече да разследва Пол Морели и щеше да изчака да види какъв ход ще предприеме Морели.

Демарко се върна вкъщи около пет и половина следобед, влезе в кухнята и разби няколко яйца. Късметът му все така не го напускаше: по-голямата част от яйцата залепна за тигана. Взе яйцата и препечените филийки — умееше да приготвя безупречни препечени филийки, — занесе чинията си в кабинета и пусна телевизора. Вечерната емисия тъкмо започваше.

Главната новина, разбира се, беше опитът за убийство на сенатора. Показаха кадрите от престрелката пред Конгреса, докато водещият описваше смъртта на Маркъс Пери и Ейб Бъроус като коментатор от Националната футболна лига. Когато записът свърши, водещият съобщи на зрителите, че предстои да включат на живо репортер с най-новите подробности по случая.

Моника Брадшоу, привлекателната дългокрака репортерка, която беше пред Ръсъл Билдинг тази сутрин, се появи на екрана.

— Намираме се в дома на Елоиз Мей Пери — каза тя, — майката на Исая и Маркъс Пери. Госпожа Пери и нейният пастор, свещеник Джаксън Нол, са се срещнали със сенатор Морели по-рано през деня и сенаторът се съгласи да заснемем едно изказване, което ще остане в историята.

Лицето на репортерката грееше с обожанието на ученичка; единственото обективно нещо в репортажа й бяха кадрите, заснети от нечовешкото око на камерата.

Пол Морели, Елоиз Пери и един мъж, за когото Демарко предположи, че е преподобният Нол, се появиха в близък план. В скута на госпожа Пери седеше синът на Маркъс Пери и си смучеше биберона. Госпожа Пери изглеждаше още по-изнурена, отколкото последния път, когато Демарко я беше срещнал, но сега му се стори, че видя нещо различно в очите й, нещо, което преди не беше открил: надежда.

Морели разнежено погледна бебето, след което се обърна към камерата.

— Както знаете, съпругата ми бе убита от един младеж на име Исая Пери, а аз убих Исая при самозащита. Впоследствие Маркъс, по-големият брат на Исая, умря, докато се опитваше да отмъсти за смъртта на брат си. Както можете да си представите, госпожа Пери и аз сме вцепенени от скръб и силно разтърсени от факта, че е било писано житейските ни пътища да се пресекат по такъв ужасяващ повод. Аз реших обаче, че трябва да има начин от толкова много трагедии да излезе и нещо добро. Днес следобед се срещнах с госпожа Пери и с пастора на нейната църква, преподобния Нол. Ние сключихме ръцете и сърцата си в молитва, търсейки отговор на въпроса какво можем да направим.

Свещеникът кимна тежко към камерата. Нол беше слаб мъж, който наближаваше седемдесетте, с високо чело и покрита с дребни бели къдрички глава. Очите му блестяха, все едно току-що се беше ръкувал с Господ.

— С госпожа Пери тази вечер тук е и това прекрасно дете. — Морели погледна тъжно към бебето и нежно стисна едното му мъничко краче. — Това е Джеймс, синът на Маркъс. Джеймс е сираче. Майка му е починала от лимфома. Не вярвам, че Маркъс и Исая Пери са имали особено голям шанс в живота въпреки всичко, което добрата им майка се е опитала да направи за тях. Те са отраснали без баща и госпожа Пери е трябвало да работи на две места, за да ги издържа. Тя призна, че й е било трудно да опази синовете си, особено Маркъс, от лошите влияния, които грозят непривилегированите деца на тази страна. А сега госпожа Пери е останала единственият източник на подкрепа за внучето си. Но за Джеймс — и за госпожа Пери — нещата ще бъдат различни. Основавам фонд на името на покойната ми съпруга Лидия Грейс Морели, за да получи Джеймс добро образование, включително и университет по негово желание. За да осигури на баба му времето и ресурсите, за да може да се грижи за него, фондът ще добавя към приходите й, а преподобният Нол й е намерил работа в една институция, която ще й позволи да съобразява работното си време според графика на внука си. Това дете ще има възможностите, които баща му и чичо му никога не са имали.

Камерата се завъртя към госпожа Пери.

— Госпожо Пери, искате ли да кажете нещо? — попита Моника Брадшоу.

Със сълзи в очите Елоиз Пери промълви:

— Толкова много съжалявам… съжалявам за това, което синовете ми са причинили на сенатора. Само благодаря на Господ, че сенаторът има добрината в сърцето си да прощава.

Демарко изруга. Ако беше достатъчно богат, за да може да си го позволи, щеше да хвърли нещо по екрана. Но тъй като не беше, той изключи телевизора, опъна се на канапето, затвори очи и се опита да не мисли за абсолютно нищо.