Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Разбирате ли, Джо?

Демарко кимна. Пред него стоеше един политик в костюм — не някой престъпник рокер с верига в ръка или някой гангстер, въоръжен до зъби, — но Пол Морели го плашеше до смърт.

В този момент Бъроус се върна.

— Сенаторе, трябва да тръгваме — каза той. — Колата е отпред, както и пресата. Сигурно са разбрали за срещата ви с президента.

Морели не му обърна внимание. Остана в същата поза почти цяла вечност, с лице, залепено до това на Демарко.

— Разбирате ли? — попита отново той с онзи мек глас.

Демарко кимна.

Очевидно удовлетворен, Морели се изправи и каза:

— Надявам се, Джо. Наистина се надявам.

Бъроус държа палтото на сенатора, докато се облече. Морели се обърна към Демарко и каза със същия равен, разумен глас:

— В крайна сметка ще открия кой ви е насъскал срещу мен, но който и да е той, смятам, че трябва да си помислите дали да не напуснете Вашингтон. Ще бъде във ваш интерес. Не смятате ли?

Демарко отново кимна. Започваше да се чувства като онези кукли с движещите се глави по задните стъкла на колите.

— Добре тогава, благодаря ви, че дойдохте днес. — След което Морели излезе от кабинета си.

Бъроус тръгна след шефа си, но се обърна и направи пистолет с ръка — вдигнат палец, изпънат показалец — и изстреля един въображаем куршум в мозъка на Демарко. Ейб Бъроус вече не приличаше на клоун.

Демарко остана сам в центъра на сенаторския кабинет, вцепенен и объркан. Току-що мъжът, който скоро щеше да стане най-могъщият човек в света — следващият президент на Съединените американски щати, — му беше казал да напусне града. Демарко погледна през прозореца. Гледката към купола на Конгреса, вместо да го увери, че е в безопасност, че е защитен от закона и многото му служители, просто добави към усещането за нереалност.

Демарко напусна кабинета на Морели и се озова зад антуража на сенатора, който се беше отправил към главния изход на Ръсъл Билдинг. Групата образуваше формата на летящо ято, но от обратен ракурс: двамата бодигардове от рецепцията бяха най-отпред, малко пред сенатора; самият сенатор и Бъроус вървяха рамо до рамо с доближени глави и разговаряха; а точно зад сенатора вървеше втори помощник, който носеше тежко куфарче. Най-отзад неохотно пристъпваше Демарко, на няколко крачки зад компанията на Морели, като гъсок в полет на юг.

Морели напусна сградата и мигновено беше спрян на площадката точно пред изхода, където пътят му беше блокиран от някаква репортерка и оператора с нея. Репортерката беше брюнетка на двайсет и нещо, облечена с къса пола, за да покаже краката си, и с очила с големи рамки, за да покаже, че е сериозен журналист. Белобрадият й оператор изглеждаше отегчен и съвсем явно си мечтаеше в момента да е някъде другаде — отдавна не беше имал пред обектива си политик, когото си струва да снима.

В този момент времето като че ли забави ход.

Репортерката питаше нещо Морели и тикаше микрофона към лицето му, но Демарко не чу какво каза тя, защото над рамото на сенатора, в подножието на стъпалата, близо до бордюра, той видя един мъж с яке на „Оукланд Рейдърс“. Беше Маркъс Пери.

Маркъс тръгна нагоре по стъпалата към площадката, където стоеше сенаторът. Лицето му беше безизразно, очите му — приковани върху Морели. В дясната си ръка държеше пистолет, насочен надолу и частично прикрит от десния му крак.

Бодигардовете на Морели се оглеждаха безгрижно наоколо, зяпаха лимузината, зяпаха краката на репортерката. Гледаха навсякъде, но не и в Маркъс Пери.

Маркъс започна да вдига дясната си ръка.

Демарко изкрещя:

— Маркъс, недей!

Маркъс не му обърна внимание. Центърът — краят — на вселената му беше Пол Морели.

Един от бодигардовете се обърна назад, за да види защо Демарко крещи, но другият видя пистолета в ръката на Маркъс. Той вече се беше изкачил до средата на стъпалата, на по-малко от десет метра от Морели. Бодигардът, който забеляза, че Маркъс е въоръжен, истерично забърка под сакото за собственото си оръжие, но в този момент Ейб Бъроус се блъсна в него и го изкара от равновесие.

Бъроус пристъпи пред Морели и вдигна ръка, за да попречи на Маркъс да се приближи повече. Демарко не сметна, че Бъроус се опитва да предпази сенатора; не сметна, че Бъроус дори е видял пистолета в ръката на Маркъс. Бъроус просто се опитваше да му попречи да досажда на сенатора по време на пресконференцията. Ейб беше свикнал да се грижи за Морели — беше нещо, което вършеше автоматично, както му държеше палтото. Последното дело на Ейб беше спонтанен жест на помощ към човека, когото обожаваше.