Майк Лосон - Вътрешно разследване

— И така — започна Нийл. — Имаме пет имена, пет очевидни дати и непълен телефонен номер, по който все още работя. Проверих обажданията на Финли от домашния и мобилния му телефон, но не е звънял на никого с номер, който да съвпада със седемте цифри на салфетката. Може да се е обадил от уличен автомат и в такъв случай не мога да кажа на кого. И така, след като има три липсващи цифри от телефонния номер и следователно хиляди възможни комбинации, сега засичам тези комбинации със съществуващите номера, за да видя дали ще намеря някой, съответстващ на останалите неща, които съм открил. Което ме насочва към имената в списъка. Очевидно трябваше да се провери дали има общ фактор, който да ги свързва. И се оказа, че има. — Той направи пауза, после обяви: — Общият фактор е Пол Морели.

— Пол Морели? — повтори Демарко. — Имаш предвид сенатор Пол Морели?

По всеобщо мнение на политическите анализатори сенатор Пол Морели беше най-вероятният кандидат за президент от страна на демократите в следващите избори.

— Точно така — отвърна Нийл. — През 1992 година Маршъл Башо е областен прокурор на прекрасния остров Манхатън. През януари същата година претърпява автомобилна катастрофа, поради което прекарва двайсет и шест седмици в болница и бива подложен на три операции, за да бъдат възстановени различни части на анатомията му. Въпреки протестите на мнозина губернаторът на Ню Йорк назначава един млад помощник-прокурор на име Пол Морели за изпълняващ длъжността областен прокурор, докато не стане възможно Башо да поеме отново задълженията си. На този пост младият Морели се превръща във видима публична фигура. През 1996 година — продължи Нийл — Морели става кандидат на демократите за кмет на Ню Йорк. Опонентът му е едно известно лице с добра репутация на име Уолтър Фрей. По онова време Фрей е главен прокурор на щата Ню Йорк, но четири месеца преди изборите е обвинен в умишлена загуба на важно дело, свързано с една компания в Олбъни. На бял свят излизат имейли между Фрей и компанията, които доказват, че Фрей е осигурявал полезна информация на адвокатите на обвиняемия. В същото време, макар и без отношение към делото, се разкрива фактът, че Фрей има връзка с една млада дама, която работи за него. В крайна сметка Фрей признава за връзката, но твърди, доста глупаво от негова страна, че младата дама била наета от някого, за да го съблазни. И ако погледнете снимки на Уолтър Фрей, би било трудно да си обясните с какво е привлякъл жената. По ирония на съдбата тази история нанася повече вреда на политическата му кариера, отколкото обвиненията за подправянето на делото, защото Фрей винаги е бил голям поддръжник на семейните ценности.

— Осъден ли е за някакво престъпление? — попита Демарко.

— Не — отвърна Нийл. — Доказателствата са били косвени, което е без значение, защото репутацията му е унищожена от пресата. И така Пол Морели става кмет.

Нийл близна дебелия си пръст и отгърна на нова страница.

— А сега за господин Риймс. През 2001 година, докато все още е кмет, Пол Морели решава да се кандидатира за Сената. Социологическите проучвания показват, че той е избраникът на народа, но старата гвардия на демократите в Ню Йорк иска Дейвид Риймс. Риймс е с много връзки, от богато семейство и е служил в Камарата. Мнението е, че Морели е млад и ще му дойде времето, а Риймс има повече опит и повече връзки във Вашингтон.

— А, да, това го помня — обади се Ема.

— И така — продължи Нийл. — Един прекрасен ден полицията нахълтва в една мотелска стая в Статън Айланд и спипва Риймс в леглото с шестнайсетгодишно момче. Риймс твърди, че няма представа нито кое е момчето, нито как се е озовал в мотелската стая. Заявява, че сигурно е бил упоен, и настоява да му направят кръвни изследвания, но резултатите не показват наличие на наркотици. Риймс бива осъден заради възрастта на момчето и лежи десет месеца. И така Пол Морели бива избран в Сената.

— Ами Тайлър и Давънпорт? — попита Демарко. — С тези приятелчета какво е станало?

— Тези приятелчета са жени — каза Нийл.

Нийл смяташе, че Дж. Тайлър е Джанет Тайлър. Тя за кратко бе работила за Пол Морели, когато той бил кмет на Ню Йорк, което Нийл бе открил, преравяйки данъчните декларации, осигурени на служителите в общината за 1999 г. М. Давънпорт бе Марша Давънпорт, декоратор, която очевидно бе помагала на семейство Морели с обзавеждането на дома им в Джорджтаун, когато Морели се преместил във Вашингтон, за да започне първия си мандат в Сената. Досието на Нийл за Давънпорт съдържаше копие от чек, подписан от съпругата на Пол Морели, и хонорарна сметка, отмъкната от домашния компютър на Давънпорт, която показваше, че е получила от семейство Морели триста шейсет и пет долара за услугите си.