Саймон Бекетт - Мъртви води

— Не ме карай да подхващам темата! Да, ако бъде направено както трябва, вероятно би могло да ограничи щетите. Не съм от крайните Зелени, които прегръщат дърветата. Наясно съм, че трябва да има компромиси. Сегашната схема обаче като цяло изисква целият район да мине под ножа, да се погребат блатата под бетон и асфалт, а всичко наоколо да се превърне в скъпарски воден парк. И понеже големите клечки знаят, че хората са отчаяни, размахват пред носа им перспективата за работа и просперитет и се опитват да изринат с булдозера всички възражения. Боже, всеки път, щом чуя името Вилиърс и… — тя си прехапа езика и се усмихна тъжно. — Е, няма значение. Май трябва да се прибираме. Обещах на Фей, че ще я изведа после, а тя не търпи да чака!

Рейчъл се усмихна, докато говореше, любовта й към дъщерята на Траск беше очевидна. Почудих се дали това е причината да остане със семейството толкова дълго. Но и не бях осъзнал колко късно е станало — часовникът на стената зад щанда показваше, че седим в кафенето вече над час. Когато станахме, сърцето ми натежа. Настоях да платя и похвалих собственичката на кафето за кейка, макар още да чувствах зъбите си покрити със захар.

— Какви са плановете ти сега? Предполагам, че полицията ще иска да погледнеш стъпалото от вчера? — попита Рейчъл, докато вървяхме към лендроувъра. Направи гримаса. — Ама че странно прозвуча. И не се притеснявай, просто питам. Наистина не искам да чувам подробности.

— В пълна безопасност си. И без това няма да работя по него.

Тя ме погледна изненадано.

— Как така? Мислех, че си повикан като специалист.

— Май полицията смята, че съм сторил предостатъчно.

— Но ако не беше ти, нямаше да го намерят!

Свих рамене, понеже не исках да навлизам в темата.

— Понякога е така.

— Значи в такъв случай тръгваш право за Лондон?

— Веднага щом колата ми бъде готова.

Рейчъл мълча, докато прекосихме целия площад пред залива. Изненадан бях колко лесно се говореше с нея и се надявах, че и тя се чувства по същия начин. Но помежду ни сякаш внезапно се породи напрежение. Стори ми се умислена. Извади ключовете си пред колата, отключи и спря.

— Не го приемай погрешно, но…

Телефонът й прекъсна онова, което се канеше да каже. Да не приемам погрешно кое, почудих се притеснено. Опитах се да се сетя дали съм сгрешил някъде, докато тя вдигаше телефона.

— Здравей, Андрю, аз просто… Не, защо?

Видях изражението й да се променя. Каквото и да чу отсреща, не беше хубаво.

— Кога? — Рейчъл се вслуша. — Добре, идвам веднага!

— Всичко наред ли е? — попитах, когато тя пъхна телефона в джоба си и захвърли отзад торбата с покупките.

— Трябва да тръгваме.

Вече се качваше и палеше. Едва успях да стигна до седалката от другата страна, и тя вече обръщаше колата.

— Какво е станало?

Лицето й беше бледо и съсредоточено, но стърженето, с което рязко смени скоростите, издаваше емоциите й.

— Фей е изчезнала.

През по-голямата част от пътя до Крийк Хаус Рейчъл караше мълчаливо. Не можеше да ми каже нищо повече, освен че дъщерята на Траск излязла преди час след скарване с брат си и оттогава не са я виждали. Нито кучето й.

— Имаш ли представа къде може да е отишла?

Тя намали скоростта, докато вземахме един тесен завой, после отново натисна газта. Прибирахме се по друг път, доста по-бърз, тъй като отливът позволяваше на стария дифендър да прегазва все още наводнени бродове.

— Вероятно в Бакуотърс. Явно й е доскучало да ме чака и е поискала Джейми да я изведе с лодката. Той бил зает, така че тя си тръгнала сърдита.

Чувах ясно самообвинението в гласа й и се чувствах по същия начин. Ако не бях поканил Рейчъл на кафе, вече щяхме да сме се прибрали. А Джейми вероятно е бил зает с моята кола.

— Правила ли е такива неща и преди?

— Веднъж-дваж. Андрю й е забранил да излиза сама, но сам знаеш как действа това на децата.

Почувствах се малко поуспокоен, щом го чух. Изчезването на момичето звучеше по-скоро като детски бунт, отколкото като нещо сериозно.

Бяхме стигнали до същия брод, където колата ми заседна в прилива. Все още беше частично покрит с вода, виждаше се само светла ивица под повърхността, но Рейчъл не се поколеба. Мина на ниска предавка и навлезе в потока, като вдигна вълна от вода около гумите. Инстинктивно се свих, после се отпуснах. Очевидно не за първи път минаваше оттук, а и подобният на комин шнорхел на стария лендроувър превръщаше прехода в песен.