Саймон Бекетт - Мъртви води

— Няма нужда да ми обясняваш. Надявам се само да не съм предизвикал неприятности.

Рейчъл се усмихна мрачно и разбърка кафето си.

— Повярвай ми, няма начин да влошиш положението с Дарън Кокър.

Не бях особено сигурен.

— Дъщеря му също беше там.

— Стейси ли? — Рейчъл вдигна глава, забравила за кафето. — Откъде я познаваш?

— Видях я при къщата онзи ден. Тя ме позна и баща й го забеляза.

— О, боже, пак ли е идвала да се вижда с Джейми?

Имах чувството, че нагазвам в по-мътни води, отколкото бях възнамерявал.

— Не казах нищо на Кокър и тя го отрече. Но не мисля, че й повярва.

Рейчъл затвори очи и въздъхна.

— Да, прав си. Вероятно си се досетил, но Джейми е имал връзка със Стейси. Били са хлапета, но ситуацията се оплескала и… предизвикала проблеми. Кокър й забранил да го вижда, а честно казано, Джейми и бездруго вече не се интересува от нея. Загубил интерес преди доста време, но Стейси не е от хората, които приемат "не" за отговор.

— Общо взето се досетих.

Това ми спечели усмивка, макар и доста напрегната. Рейчъл побутна мъфина с вилица.

— Не мога да виня баща й, задето е закрилнически настроен. Тя е единствена дъщеря на Кокър и Андрю не е най-тактичният човек на света, когато си изпусне нервите. Но механикът наистина прекали и превърна случката в тази глупава вендета. Все едно сме Монтеки и Капулети, само дето всичко е едностранно и Стейси не е Жулиета.

Стори ми се изненадана, когато се засмях.

— Знам, звуча субективно. Но се е случило, преди да дойда тук, така че няма нищо общо с мен. За първи път узнах чак месец след… след като пристигнах и се сблъсках с Кокър в града. Нямах идея кой е, но той се нахвърли върху мен с… някаква тирада, че на Андрю му дошло дюшеш изчезването на Ема, наричаше я "заседналата кучка" и по-лошо. Така де, кой говори подобни неща? И то на човек, когото дори не е срещал?

Лицето на Рейчъл се бе зачервило, но не бях сигурен дали е разстроена, или по-скоро гневна.

— А ти какво направи?

— Казах му да си го завре отзад — тя взе вилицата и ръгна свирепо мъфина. — Май подейства.

Помъчих се да си представя дребната жена пред мен лице в лице с гръмогласния собственик на морската морга и реших, че всъщност не е нужна кой знае колко фантазия.

— Каза ли на полицията?

— За какво? Не, но те разпитваха Кокър при изчезването на Ема заради проблемите с дъщеря му и Джейми. По-скоро рутинно. Той е задник, но нищо повече… — спътничката ми се загледа умислено в чинията ми и изкриви устни в суха усмивка. — Най-добре си изяж кейка!

Схванах намека и зарязах темата. След това поведохме по-лек разговор, като избягвахме личните теми. Тя ми разказа как навремето Крукхейвън бил процъфтяващо крайбрежно градче, което печелело от съседната стридоловна компания и било дом на малка флотилия рибарски катери. Но намаляващите рибни пасажи и наносите в естуара променили всичко.

— Не мисля, че някой е осъзнавал колко голям проблем са наносите, поне отначало — каза ми Рейчъл, свила шепи около чашата с кафе, която държеше над трохите от мъфина. — Понеже не се случило за една нощ, хората като цяло пренебрегвали пясъка. Повече се притеснявали за намаляването на рибата, отколкото за залива, а когато осъзнали какво става, вече било твърде късно.

— Не може ли да се мине с драга?

— Може, но положението е толкова лошо, че ще излезе безумно скъпо. Още десетина години и целият район ще е като Бакуотърс — или тинести равнини, или солени блата. Което не е лошо от гледна точка на околната среда, но е като бедствие на забавен каданс за хората, които живеят тук. В определен смисъл е по-ужасно от наводненията. След края им поне може да се застрои наново, дори след бедствия като Голямото наводнение в Северно море. Чувал ли си за него?

Не бях. Представата ми за историята на този тип бедствия беше в най-добрия случай смътна, но ми се струваше, че всяка година носи депресиращи новини за все повече селища, ударени от водата. Макар че очевидно явлението не беше ново.

— Било голямо бедствие през петдесетте — обясни Рейчъл и остави чашата си. — Голямо цунами заляло нас и Северна Европа. Убило стотици по Източното крайбрежие, а Югоизтокът бил ударен наистина тежко. Канви Айлънд бил обезлюден, а Крукхейвън — практически изравнен със земята. Градчето го преживяло, но сега е различно. Без залива е трудно да си представиш как биха се възстановили.

— Ами развитието на яхтеното пристанище? Това няма ли да промени положението? — едва след като го казах, осъзнах, че вероятно въвличането на Вилиърс в разговора не бе най-добрият избор. Но дори да имаше нещо против, Рейчъл не го показа. Само изпухтя.