Саймон Бекетт - Мъртви води

Един от полицаите от Морския корпус тъкмо се беше заел да отвърже малката лодка на Траск от катера с надуваеми бордове, когато му предложих да я върна обратно до къщата за гости, откъдето по-лесно може да бъде прибрана. Проведе се кратка дискусия по радиото, но полицаите имаха по-важни неща за вършене от това да връщат някаква лодка на собственика й.

— Сигурен ли сте, че ще се справите с нея? — попита ме сержантът, загледан в белопенните вълни из естуара.

— Просто ще се кача нагоре по потока.

— Добре, но гледайте да не се задържате много… — той погледна неспокойното небе, а от жълтия му дъждобран се стичаше вода. — Пролетният прилив приижда и положението много ще се влоши, преди стихията да отмине. Казаха ни да приберем всички от морската крепост в рамките на един час, независимо дали са приключили, така че и вие не трябва да сте навън повече от наложителния минимум.

Обещах му да внимавам, но всъщност не ми пукаше за времето. Бях плавал при лошо време като по-млад, а и щях да се нося по прилива, вместо да се боря с него. Двигателят запали на втория опит и веднага щом се отделих от кея, усетих течението да сграбчва леката лодка. Въпреки че го очаквах, се оказах неподготвен. Преборих се с лодката, която се опитваше да ми се изплъзне, успях да обърна носа и се насочих по естуара към потока.

Стана по-лесно, щом се озовах в средата на течението. Не бях виждал естуара толкова неспокоен, но не беше чак толкова бурен, че да заплашва да преобърне лодката. Радвах се, че има с какво да занимавам мислите си и сивият ритъм на вълните ме хипнотизираше. Полюлявах се в синхрон с лодката и се хващах, че не мисля за абсолютно нищо друго, освен за простата задача да поддържам курса. След секунда в борда се удари по-голяма вълна и аз трепнах при трясъка на пушката, отекнал в мислите ми.

И изведнъж вцепенението ми изчезна. Пълното значение на случилото се ме връхлетя и аз с мъка поех няколко дълбоки вдишвания от солените пръски. Разкритието за Лео Вилиърс, освобождаването ми от разследването и несигурността около Рейчъл. Всичко това бледнееше пред убийството на Лънди. Мисълта за него ме напрегна физически. Без значение казаното от Кларк, някой бе дошъл до морската крепост с намерението да избие всички вътре. Някой, който вече беше убил четирима души и най-малко двама от тях само защото са били на неподходящо място в неподходящия момент. А сега, след като изключихме Лео Вилиърс, нямахме никаква идея кой го е сторил.

Или защо.

Бях се разсеял и за малко да изпусна самия поток. Когато осъзнах колко бързо се движа, припряно се насочих към него, но недооцених силата на прилива. Двигателят нададе вой, когато дадох газ и завъртях лодката под по-остър ъгъл, за да компенсирам. Сега вълните се удряха странично в борда. Стиснах пейката, когато една голяма вълна се блъсна в корпуса, напълни го с кипнала пяна и за малко да ме преобърне. Когато малката лодка се стабилизира, се озърнах и едва сега забелязах колко са се влошили условията. Естуарът бе хаос от кипнали вълни, които вече се разбиваха близо до горния ръб на бреговете и нивото продължаваше да се покачва. Бях твърде погълнат от мислите си, за да обърна внимание на предупреждението на сержанта. Сега обаче не можех да си затварям очите.

Устието на потока се плъзгаше покрай мен с притеснителна скорост. Нямаше начин да вляза в него, без да изложа лодката странично на пълната сила на вълните, а вече се бях убедил, че това носи сериозен риск от преобръщане. Избърсах пръските от лицето си и обърнах кърмата така, че отново да заплавам по течението. Вече бях подминал потока, но нямаше какво да направя. Погледнах през рамо и се опитах да оценя ритъма на вълните, преди да дам газ и да завъртя лодката в бърз завой. Тя понечи да се разлюлее, блъскана странично от пенестите гребени, но след това носът ме послуша и лодката застана насочена право срещу вълните и вече се катереше по естуара към потока.

Това означаваше, че се боря с пълната сила на течението и вятъра. Двигателят се давеше и лодката едва напредваше, блъскана от вълна след вълна. В продължение на няколко агонизиращи минути ми се струваше, че потокът изобщо не приближава и си помислих, че нямам избор, освен да се отдалеча по естуара или да се опитам да стигна до най-близкия бряг. Постепенно обаче приближих обграденото от шибащи треви устие и накрая успях да насоча лодката в относителното му укритие.

Вълните тук също бяха големи, но далеч не така сурови като в по-открития естуар. Вкусих сол, когато изтрих дъжда и морската вода, смесили се по лицето ми, и поотпуснах ръката, с която стисках лоста, докато приливът носеше лодката нагоре по руслото към Бакуотърс. Сега не беше толкова трудно да поддържам курса и можех да оценя колко необичайно високо е нивото на водата. Набъбналият поток вече заливаше по-ниските участъци на бреговете и се носеше към околните ниви. А приливът тепърва прииждаше.