Саймон Бекетт - Мъртви води

Припомних си поведението на сър Стивън и предположих, че чувствата са взаимни. Сетих се за хладнокръвното настояване, че трупът, намерен в естуара, е на сина му. Лънди беше повтарял през цялото време, че бащата на Вилиърс крие нещо — вече знаехме какво. Моят син е мъртъв.

Поне от гледна точка на сър Стивън Вилиърс вероятно беше точно така.

— Знаете ли кого сме открили в дрехите му? — попитах.

Кларк кимна уморено.

— Точно заради това се е върнал. Антъни Ръсел, на двайсет и шест, бивш модел и танцьор. Индонезиец по майка, работил е в шивашко ателие в Лондон, където трансмъже и жени си поръчват специални дрехи. Поредната тайна на Вилиърс. Обикновено се срещали в Лондон, но понякога Ръсел идвал до Уилитс Пойнт. Бил почти същия размер като приятеля си и често вземал дрехи назаем, когато му гостувал. С изключение на обувките. Ръсел имал по-големи крака.

Също и пръсти чукче, помислих си аз. Често срещан проблем при танцьорите. Бях казал на Лънди, че е възможно мъртвецът да е бил с атлетично телосложение, но не бях направил връзката. Раздразних се от грешката си. Индонезийският произход все пак обясняваше смесените характеристики на черепа. Както и вероятно представата на градинаря за бежанец в Уилитс Пойнт. Не е бил бандит, нито чужденец, просто част от личния живот на господаря му, която той искал да запази в тайна.

Хрумна ми и още нещо.

— Ръсел бил ли е далтонист? — попитах, замислен за натрапчиво аления чорап в евтината маратонка.

— Нямам представа. Защо?

— Няма значение — чувствах се твърде уморен, за да обяснявам.

Кларк ме погледна изпитателно, но продължи:

— Ръсел бил единственият, който знаел, че Вилиърс е трансджендър. Но са се скарали, когато Лео му казал, че възнамерява да си смени пола. Очевидно танцьорът имал скъпи вкусове и страст към леките дроги, така че представата за беден и приключил прехода Вилиърс му се струвала много по-непривлекателна от тази за богаташ, който продължава да се крие. В крайна сметка Вилиърс му хвърлил ключовете от къщата и изхвърчал, като казал на Ръсел, че може да се обслужва както му харесва. Не очаквал буквално да се хване за думите му, но когато прочел за трупа, предположил чий е…

— Вилиърс има ли представа кой може да го е убил?

— Не, но Ръсел обичал да си играе с пушките му. Стрелял по бутилки, забавлявал се с чайките… Макар че надали би се застрелял преднамерено, би могло да е станало, докато е бил пиян или надрусан.

— Така ли смятате?

— Смятам, че ако беше толкова просто, вече щяхме да сме намерили пушката. И отдавна съм спряла да вярвам, че в този случай има нещо случайно — горчиво отвърна тя.

Тропотът от слизащ по стълбата човек ни накара да се обърнем и двамата. Но се оказа само Фриърс. Тромав в обемния гащеризон, патологът се спусна несръчно и приближи до нас. Мрачно сви рамене.

— Както можеше да се очаква… — в гласа му не звучеше обичайната игрива нотка. — Един изстрел с пушка в стомаха й гръдния кош, тежка травма и масивна кръвозагуба. Изглежда стрелецът го е изненадал на слизане по стълбите. Минимално разпръскване, не е стреляно от повече от пет-шест метра. Сачмите, които намерихме, приличат на бисмутна сплав за птици, вероятно номер четири или пет. Не са големи, но от това разстояние не е имало особено значение.

Патронът, който бяха намерили в дома на Едгар, беше номер пет за птици, по-скоро от бисмут, а не от олово. Същото се отнасяше и за тези в дома на Лео Вилиърс.

— Ако това ще е някаква утеха, съмнявам се, че е усетил кой знае какво — Фриърс прозвуча почти извинително. — С такава травма тялото е започнало да изключва от шока почти незабавно. Честно казано, изненадан съм, че е живял толкова дълго след изстрела.

Като по даден знак над нас закипя дейност. Умълчахме се, докато изнасяха трупа на Лънди от кулата. Първо изкараха на горната площадка трупния чувал, вързан за носилка. Оттам единият полицай слезе по стълбата, за да я стабилизира срещу вятъра и полека смъкнаха товара на въже до платформата. Понечих да помогна за посрещането на трупа, но около стълбата вече беше пълно с народ. Неколцина се пресегнаха да поемат товара, щом носилката и нейният пътник се спуснаха достатъчно ниско.

Кларк беше пребледняла и стискаше устни, докато пренасяха трупа на Лънди до очакващия го катер.

— Сега какво ще стане? — попитах я, докато Фриърс се качваше на борда.

— Сега ли? — безжизнено повтори въпроса ми тя. — Сега ще отида да се видя със Сандра Лънди. След това ще продължа да разпитвам Лео Вилиърс или проклетата Лена Мърчант, или както там се нарича, за да открием какво още знае. Поначало това разследване почива на твърде много предположения, особено за ролята на Ема Дерби. И като стана дума, все още не сме открили тялото й и това ме кара да се чудя. След случилото се днес нямам намерение да приемам нищо за даденост.