Саймон Бекетт - Мъртви води

— Струва ми се достатъчно солидна. Добре, хайде да се качваме.

Рейчъл слезе втора и с лекота изкатери стъпалата. Последвах я не особено елегантно, но успях да се задържа, без да падна. Стъпалата бяха проядени от корозия, а самата платформа не беше в по-добро състояние. Но Лънди изглеждаше прав — нямаше непосредствена опасност да падне.

Последвах примера на спътниците си и свалих спасителната жилетка, след което се огледах. Още една стълба, по-нова на вид, се изкачваше до малко мостче, провиснало над нас. Оттам поредица метални стъпала водеше до масивна на вид врата към самата крепост. Нямаше друг път за влизане, поне доколкото виждах.

— Погледнете! — Рейчъл посочи назад към брега.

Отвъд откритото море празната къща на Лео Вилиърс стоеше с лице към нас на каменистия си нос.

Рейчъл извади от джоба на якето си бинокъл и огледа къщата през него, преди да го връчи на Лънди.

— Същият изглед като на снимките.

— Дошли сме подготвени, а? — коментира инспекторът, докато вдигаше бинокъла. — Не е точно същата гледка. Ъгълът е прекалено малък.

— Значи е направила снимките отвътре. Да идем да погледнем! — отвърна Рейчъл, чието нетърпение се беше завърнало.

Лънди огледа стълбата, която стигаше до долната стена на кулата.

— Това не би трябвало да е тук. Не ме радва особено — оповести, но съображенията му останаха неизказани, защото телефонът му звънна.

Музикалните трели прокънтяха не на място тук, но поне бяха знак, че сме достатъчно близо до брега, за да има мобилен сигнал. Това отговаряше на въпроса дали Ема Дерби е имала шанс да повика помощ, в случай на инцидент. Лънди брънка в джоба си и извади телефона.

— Ще трябва да вдигна — обяви, когато погледна екрана.

Отиде до другия край на платформата, за да говори. Рейчъл го погледа известно време, а после се обърна към стълбата и се заизкачва.

— Рейчъл… — подех притеснено.

— Няма смисъл да се мотаем, нали?

Тя вече беше на половината път до малкия люк. Погледнах към Лънди в очакване да й се скара. Но той май дори не бе забелязал. Беше ни обърнал гръб и стоеше с наклонена глава, вслушан в онова, което му казваха по линията.

Страхотно.

Въздъхнах и на свой ред започнах да се катеря. Тази стълба беше разтегателна, изработена от лека алуминиева сплав, а не от ръждива стомана. Лънди беше споменал, че оригиналните стълби са били демонтирани преди години, очевидно за да попречат на хората да влизат в крепостите. Явно някой не бе позволил това да го спре.

Чудех се кой ли.

Изтеглих се през отвора на самата платформа. Беше по-малка от онази долу и напластена с бели курешки. Вятърът тук горе виеше по-силно, студен и хаплив. Тромаво се изправих на крака и видях, че Рейчъл вече се е изкачила по металните стъпала към вратата на кулата. Дърпаше дръжката.

— Заключено е.

От една страна, изпитвах облекчение. Сблъсъкът с трупа на Стейси Кокър още беше свеж в паметта ми. Ако кулата съдържаше някакви изненади, по-добре да ги открие полицията, а не Рейчъл.

Но след като бях изминал целия този път, очевидно щях да остана разочарован, ако се върнем. Спътничката ми удари недоволно по вратата.

— Смяташ ли, че има друг вход?

— Съмнявам се… — крепостта беше построена за отбрана на крайбрежието — предполагаше се влизането в нея да е трудно.

— Има ли с какво да счупим катинара? — попита тя, когато изкачих стълбите.

Представях си какво ли би казал Лънди за подобна наглост.

— Не, а и да имаше, надали ще ни е особено лесно да го строшим.

И катинарът, и резето, на което беше сложен, изглеждаха нови и направени от здрава, неръждаема стомана. Даваха вид, че ще устоят на всичко, освен може би на пневматичен чук.

Рейчъл недоволно разтърси катинара.

— Това е глупаво! Как Ема е успяла да влезе, ако е било заключено?

Не знаех защо, но започвах да се притеснявам.

— Хайде, да вървим.

Обърнах се, но Рейчъл не помръдна от мястото си. Приклекна да огледа катинара, бръкна в джоба си и извади тежката халка с ключове на сестра си. Прерови ги, избра един и го изпробва.

— Какво правиш?

— Пробвам резервните ключове на Ема. Все някак е влязла и нямам представа за къде са половината от тези.

— Трябва да се върнем при Лънди — натъртих нетърпеливо, докато тя опитваше друг ключ.

— Само още няколко…

— Губиш си…

Катинарът се отвори с щракване. Рейчъл ми се ухили отгоре.

— Тад-а-а-а…

Целият настръхнах. Едно беше сестра й да направи еднократно пътуване до крепостта, за да снима оттам. Но ако Ема Дерби си беше дала труда да обзаведе вратата с катинар — и дори бе донесла тук резервната стълба — това предполагаше, че е идвала повече от веднъж. А и никой не би заключвал място като това, ако няма наистина сериозна причина.