Саймон Бекетт - Мъртви води

— Вече мислих. И отивам.

— Тогава идвам с теб.

Това я накара да спре. Най-сетне ме погледна.

— Не съм те молила за подобно нещо.

— Не си, но въпреки това ще дойда.

Кеят се разлюля от тежките крачки на Лънди. По киселото му изражение познах, че ни е чул.

— Няма нужда да казвам и на двама ви какви са възраженията ми, нали?

— Не — Рейчъл гневно дръпна въжето. — Знам, че никой друг не го смята за важно, но Ема сигурно е имала причина да отиде там горе и искам да разбера каква е била.

Лънди въздъхна недоволно.

— Е, не мога да ви спра, но ми се ще поне да изчакате малко. Прогнозата за времето е ужасна.

— Бурята е още далече — увери го Рейчъл и нави въжето. — Ще се върна много преди да започне.

Инспекторът погледна към потока и поклати глава в отговор на някаква реплика, казана наум.

— Дявол да го вземе! — изпъшка накрая.

Лънди ме остави с Рейчъл, докато се обади на разследващия екип, за да ги осведоми какво е замислил. Върна се по стълбите до брега под претекст, че търси сигнал, макар че по-вероятно просто искаше да обясни положението, без да го подслушваме. По принцип бих се зарадвал на възможността да говоря с Рейчъл, но сега не знаех откъде да започна. Не се и наложи.

— Затова ли беше всичко снощи? — попита тя, докато ровеше в малкото шкафче на кърмата на лодката. — Проверяваше и мен, и Андрю.

— Не беше така.

— Наистина ли? Защото точно на това ми приличаше!

— Виж, не знаех със сигурност за Майк Чапъл, докато не видях снимката. А и така или иначе не можех да ти кажа.

— Явно има доста неща, които не можеш да ми кажеш.

— Така е, не мога — и моето търпение беше на границата си. — А и какво щеше да направиш, ако ти бях казал? Ще обясниш на Траск, че сестра ти се е виждала със старото си гадже освен с Лео Вилиърс?

Това я накара да застине за момент.

— Не знам. Но и за миг не бих си помислила, че Андрю е извършил нещо лошо.

Нямаше смисъл да обяснявам, че всички казват така. Никой не иска да повярва, че близките му могат да се окажат убийци. Аз самият бях правил тази грешка в миналото.

Кеят се залюля при завръщането на Лънди. Инспекторът изглеждаше видимо притеснен.

— Всичко наред ли е? — попитах.

— Не можах да се свържа с никого. Оставих съобщение, така че ще знаят къде съм, ако им потрябвам. Ако приемем, че могат да ме открият там… — добави той сухо.

Лънди явно чакаше Рейчъл да реагира, но тя вече се бе успокоила и просто извади още една спасителна жилетка от шкафчето. Инспекторът се намръщи и със съмнение огледа лодката.

— Сигурна ли си, че това нещо е достатъчно голямо да ни изведе от естуара?

Рейчъл сложи спасителната жилетка зад гърба си и затвори шкафчето.

— Ще се справи. Плавала е и в много по-лошо време от това.

Лънди се почеса по врата.

— Е, щом си решена да го направиш, ще ни трябват няколко ясни правила. Ако времето се влоши или вълнението се окаже прекалено силно при излизането от естуара, се връщаме. Същото се отнася и за престоя ни в крепостта. Ако там има нещо, чийто вид не ми харесва, обръщаме лодката на момента. И бездруго съм си сложил главата на гилотината заради това плаване, така че не искам да спорим за глупости. Ясен ли съм?

Рейчъл кимна покорно. Лънди изсумтя, очевидно бе очаквал по-сериозна съпротива.

— Добре тогава. Разбрахме се!

Задържах лодката, за да може той тромаво да се качи на борда. Двамата седнахме на пейката в средата, а Рейчъл се настани на кърмата до кормилото. Лънди се намъкна в предложената му от нея спасителна жилетка и с усилие опъна ремъците през огромните си гърди, преди да зареже опита.

— Надали имаш по-голяма жилетка.

— Съжалявам, всички са един размер, като изключим тази на Фей.

Лънди погледна жилетката, опъната от двете страни на корема му, и поклати глава.

— Сигурно съм се побъркал.

След като потеглихме обаче, явно спря да се притеснява. Докато малката лодка ускоряваше, той седеше с лице, обърнато към вятъра, и всячески демонстрираше колко се наслаждава въпреки обстоятелствата. Видях да гълта няколко таблетки срещу киселини и си припомних за обаждането, което беше получил от болницата. Хрумна ми, че то може да е причината за не особено твърдата му съпротива срещу желанието на Рейчъл. Несъмнено се тревожеше за разговора в болницата и вероятно пътуването до крепостта му се струваше добър начин да се разсее от мислите.

Рейчъл седеше до кормилото и тъмната й коса се вееше на вятъра. Под спасителната жилетка си беше сложила червеното яке, с което я бях видял в деня, когато открихме маратонката, и изглеждаше доста по-спокойна, докато насочваше лодката между бреговете на потока. Забеляза, че я гледам, и ми се усмихна. Но усмивката й беше неуверена и се зачудих дали не е размислила за начинанието. Силният вятър надигаше вълнички и матираше повърхността. Още не валеше, но небето беше оловносиво, а на хоризонта се виждаше по-тъмна ивица.