Саймон Бекетт - Мъртви води

— Няма причина — съгласи се Лънди. Вдигна поглед към гредореда на тавана. Не видя нищо особено освен неодялани греди, които едва се виждаха в мрака. — Да излезем отвън?

Отстъпих назад през люка на малката площадка и с радост излязох на свеж въздух. Тръгнах по стълбите веднага след появата на Рейчъл, но спрях, понеже осъзнах, че тя не ме следва. Беше останала на площадката, намусена и сърдита, докато чакаше излизането на Лънди. Детективът прекрачи през люка със сумтене.

— Нямам телосложение за такива работи — изръмжа той и преметна през куката въженцето, което държеше люка затворен. Изправи се и се обърна да си тръгне, но спря, понеже откри, че Рейчъл не е помръднала.

— Какво става? — поинтересува се тя.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че премълчавате нещо.

— Не мога да навлизам в подробности за разследване и го знаеш. А сега защо не…

— Не настоявам за подробности. Просто ми писна да не ми казвате нищо. Има някаква причина да искаш да огледаш хангара. И избегна въпроса, когато попитах дали ще разпитвате Марк Чапъл. Не съм тъпачка. Очевидно е, че става нещо.

Лънди въздъхна.

— Просто се налага да ми се довериш.

— Да ти се доверя ли? Аз съм тази, която рискува и идва тук зад гърба на Андрю, а сега дори не искате да ми кажете защо? — Рейчъл ме стрелна с поглед и ме включи в обвинението, преди отново да се обърне към Лънди. — Защо сте толкова потайни за Марк Чапъл? Да не смятате, че той е виновен за случилото се с Ема?

— Не, нищо подобно.

— Тогава какво има, бога ми? И ако дори не сте го разпитали все още, откъде знаеш, че… — Домакинята ни замлъкна и се ококори. — Нещо му се е случило, нали?

Лънди се озова притиснат до стената.

— Както казах, не мога да навлизам в подробности…

Но Рейчъл беше пребледняла като мъртвец. Вдигна ръка към устата си.

— О, боже, трупът на бодливата тел при Фей! Това той ли е бил? Бил е Марк?

— Нямаме потвърждение за самоличността му — запъна се Лънди, но домакинята ни гледаше мен.

— Знаел си, нали?

Господи!

— Не можех да кажа нищо. Съжалявам.

— Аз му наредих да не говори — намеси се Лънди. — Това е разследване в ход и не можем да…

— Не мога да повярвам! — Рейчъл ми се стори потресена. — Какво се е случило с него? Нима Вилиърс ги е убил и двамата?

За няколко секунди Лънди се поколеба, после въздъхна.

— Не знаем.

— Е, ако не е бил той, кой… — видях го в очите й, когато й хрумна. — О, не, не може да си мислите, че Андрю…

— Нищо не си мислим в момента — отвърна уморено Лънди. — Но докато не разберем повече, това е строго поверително. Не бива да казваш на никого. Разбираш ли?

Рейчъл не го слушаше. Беше пребледняла.

— Направо ми се гади.

— Искаш ли да седнеш? — попитах.

— Не, не искам да сядам, да му се не види! — сопна се тя и се обърна към Лънди. — А морската крепост? Какво ще направите по въпроса? Или и това също е тайна?

— Морският корпус най-вероятно ще отиде да хвърли един поглед — призна Лънди с вид на човек под обсада.

— Кога? Днес ли?

— Не, не знам кога. Но дори ако сестра ти е ходила там…

— Ако! Нали видя снимките!

— Не си представям каква връзка може да има. Махнаха стълбите за достъп още преди години, така че няма как да е влязла вътре. А щом е проявила снимките, значи очевидно се е върнала оттам, така че няма причина да прибързваме…

Имах чувството, че Рейчъл ще спори с него. Тя беше застанала срещу Лънди със скръстени ръце и гневна червенина по бузите.

— Добре! — извърна се, спусна се по останалите няколко стъпала до кея и тръгна към лодката. Погледнах Лънди и забързах след нея.

— Къде отиваш?

— Ти къде мислиш? — попита тя, без да спира, принуждавайки ме да я настигна.

— Нали няма да ходиш до крепостта?

Рейчъл не отговори. И нямаше нужда. От самото начало беше планирала да отиде, затова беше докарала лодката. Ядосвах се все повече, докато тя се наведе да отвърже въжето, на лодката.

— Моля те, поне спри за секунда!

— Защо? Писна ми само да чакам. Ако никой друг няма да стори каквото и да било, тогава аз ще се заема.

— Нямаш никаква представа в какво състояние е крепостта! Нямаш представа дали изобщо ще успееш да влезеш вътре!

— Ема е успяла.

— Сама каза, че може да й се е случило нещо! Две от кулите вече са паднали.

Рейчъл продължи да се занимава с въжето.

— Ако не се върна, с инспектор Лънди можете да вдигнете тревога.

— Стига де, това е… — щеше ми се да кажа "глупаво", но се спрях. — Знам, че си ядосана, но да отидеш там съвсем сама няма да помогне на никого. Помисли малко!