Саймон Бекетт - Мъртви води

След като дадох показания пред полицията, оставих пожарникарите да продължат с овладяването на пламъците и потеглих обратно към къщата за гости. Спах лошо, но когато станах, едно нещо ми бе пределно ясно.

Знаех, че не мога да се върна в Лондон, без да поговоря с Рейчъл.

Бях упражнявал всичко, което се канех да кажа, и се разочаровах, когато телефонът й мина направо на гласова поща. Понечих да оставя обичайното сухо съобщение, но се спрях.

— Слушай, съжалявам за снощи. Сложно е, но… В момента не мога да обясня, но… не бях прав. Обади ми се.

Затворих телефона и покрих с длани лицето си. Проклет глупак, това ли беше най-доброто, което успя да направиш? Но стореното — сторено. Канех се да се обадя и на Лънди, но той ме изпревари. Беше на път към къщата на Едгар, за да оцени щетите, и попита дали мога да се срещна с него там.

Стигнах до къщата пръв и ме задържаха зад новия кордон от полицейска лента, докато не пристигне Лънди. Стори ми се притихнал и продължаваше да е унил, докато оглеждаше изгорялата къща.

— Вътре имаше ли още животни? — попитах.

— Не, "Защита на животните" и регионалните служби дойдоха вчера сутринта и ги изведоха. Прибраха и всички, които откриха в градината. Казаха, че им приличало на спешно отделение, най-болните били вътре, а тези в по-добро състояние — отвън…

Не ми прозвуча като поведение на човек, който ще спаси момиче и щом го доведе у дома, ще се превърне в откачен убиец.

— А Кокър? Ще повдигнете ли обвинения?

Лънди въздъхна и пак погледна къщата.

— Няма начин да ги заобиколим след стореното.

— Има смекчаващи обстоятелства. Видях го, не беше на себе си.

— Това не променя вината му… — инспекторът сви рамене, сякаш осъзнаваше, че е заговорил необичайно сурово. — Сигурен съм, че ще бъде взето предвид. Но не можем да пренебрегнем подобно поведение, без значение в какво състояние е бил.

— А ъглошлайфът, който видях в пикапа?

— В лабораторията не откриха следи от кръв или костна тъкан по него, а би било много сложно да се почисти, ако го е използвал върху нечие лице. Все пак щеше да има следи. Нормално е Кокър да притежава инструменти. И аз имам ъглошлайф, ако в това е въпросът. Ще претърсим моргата, но се съмнявам да открием нещо.

— А дали е казал нещо?

— Само, че съжалява, задето Холоуей не е бил в къщата. Като баща не мога да го обвинявам. Проблемът е, че си го е изкарал на погрешния човек.

Погледнах инспектора.

— Вече официално ли е?

— Все още не сме казали никому. Но няма особени съмнения, че който и да е удушил Стейси Кокър, има по-малки ръце от Холоуей и е бил достатъчно умен да не оставя нито косъмче или отпечатък след себе си. Психолозите се съмняват, че Едгар изобщо е способен на подобна предпазливост, вероятно не е способен и на убийство. Поне не и в сегашното си състояние — допълни Лънди. — Все още стои въпросителната за случилото се с дъщеря му, но се съмнявам, че някога ще разберем каква е истината за нея.

— Какво ще стане с него?

Лънди свали очилата и си разтри носа.

— Предполагам, че ще го приберат в психиатрична клиника. Не можем просто да го освободим, не е в състояние да се грижи за себе си. Вероятно не е убил Стейси Кокър, но тя нямаше да катастрофира, ако не е скитал насред пътя. Така че все пак има вина. Както и да го погледне човек, няма да се върне тук.

Погледнах изгорялата коруба, останала от дългогодишния дом на Едгар.

— Тогава какво ще стане с къщата?

— Тук нещата стават интересни. Нали си спомняш, че се чудех каква връзка има между Холоуей и Лео Вилиърс? Не разбирах защо Вилиърс изобщо би знаел за съществуването на това място, камо ли да се чувства достатъчно сигурен, че да държи тук пушка. Е, проверихме и знаеш ли какво? Оказа се, че къщата е собственост на семейство Вилиърс.

— Едгар им е бил наемател ?

Лънди се усмихна, вече изглеждаше почти на себе си.

— Те притежават земята и всички постройки в този район, но не предполагах, че и тази е тяхна. Става още по-интересно. Още преди няколко години сър Стивън е прехвърлил на сина си заниманията с местните наематели. Приятен независим доход са, а и вероятно се е надявал това да въвлече сина му в управлението като цяло. Не се е получило, но означава, че Лео Вилиърс е бил хазяин на Холоуей.

Погледнах изгорялата къща и си спомних ужасното й състояние.

— И му е вземал наем за това чудо?

— Там е работата. Не е вземал. Холоуей не е получавал помощи и нямаме сведения да е разполагал с приходи. Няма начин да е плащал наем кой знае откога. Намерихме чайка, гнездяща върху купчина стари банкови извлечения, и според тях е получавал авторски хонорари за учебниците по естествознание. Но надали са били достатъчни, че да живее от тях, а и сигурно източникът е пресъхнал отдавна. Смея да предположа, че семейните адвокати ще се опитат да ни убедят как в случая става дума за благотворителност, но не си представям Вилиърс да остави някого да не си плаща наема от добро сърце.