Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Две години по-рано от повечето ученици във вашата страна.

Нанси изброяваше тези факти, сякаш четеше от препоръката си. По всяка вероятност неведнъж беше защитавала домашното обучение.

— Кой възпитава Емъри? Кой й казва да не пие алкохол? Кой преценява гаджетата й? И защо изобщо тя има гадже, когато е само на петнайсет? — попита Наш.

Госпожица Бъроу завъртя очи.

— Ако внушите правилните ценности на едно дете още в крехка възраст, ще установите, че зрелостта му далеч надминава тази на повечето му връстници. Такова дете заслужава доверие.

— Значи ако Емъри иска да се шляе из града по цяла нощ, няма нищо лошо да си затворите очите? — изръмжа Наш.

— Наш, достатъчно — каза Портър.

— Съжалявам, но ми се струва, че ако това момиче имаше свестни родители, нямаше да тича вечер само в парка. Защо не са упражнявали по-голям контрол?

Нанси се намръщи.

— Емъри не е като другите момичета. Тя е интелигентна и изобретателна. Много повече, отколкото бях аз на нейните години и далеч повече от останалите й връстници. Стига да учи, няма причина да я ядосваме.

Лицето на Наш се зачерви.

— Да я ядосваме? Кой, по дяволите, е шефът тук?

На Бъроу й писна.

— Детектив Наш, в крайна сметка аз работя за господин Талбът. Обхватът на задълженията ми се ограничава с образованието й. Ако той искаше да изпълнявам роля на родител, бях готова да го направя, но господин Талбът не пожела това, когато ме нае на работа, нито, пък сега иска да играя такава роля. Ако имате въпроси или притеснения за възпитанието или околната среда на Емъри, предлагам да изразите безпокойството си пред господин Талбът. Не очаквайте, че ще седя тук и ще търпя да ме мъмрят за обстоятелства извън моя контрол. Говоря с вас доброволно и вие не ми давате много причини да продължа.

Наш отвори уста да отвърне, но Портър стисна рамото му.

— Защо не се поразходиш и не изпуснеш малко пара? Аз ще довърша разговора.

Наш погледна раздразнено двамата и после ядосано излезе от стаята.

— Извинявам се, госпожице Бъроу. Това беше непрофесионално и напълно недопустимо.

Тя потърка брадичката си.

— Разбирам притесненията му, но без да познава господин Талбът или Емъри…

Портър вдигна ръка.

— Не е необходимо да обяснявате.

— Наистина ме е грижа за нея. Боли ме, като си помисля, че може да е в беда.

— Кога научихте, че Емъри е била отвлечена? — попита Портър.

— Господин Талбът ми се обади преди около час — отговори Нанси. — Беше много разстроен, близо до истерия. Каза, че играел голф с адвоката си, когато го открили двама детективи, за да му съобщят новината. — Тя замълча за момент. — Тъй като днес е личният ми ден, телефонът ми беше изключен. Иначе щях да разбера по-скоро. Върнах се веднага щом научих вестта.

— Бъроу си пое дълбоко дъх. — Ако бях чула по-рано…

Портър сложи ръка на рамото й.

— Всичко е наред, госпожице Бъроу. Сега сте тук.

Тя кимна и се усмихна насила.

— Какви са взаимоотношенията на Емъри с баща й?

Нанси пак въздъхна.

— Знаете ли, до тази сутрин единственото чувство, което той изразяваше, беше гняв. Обикновено е много сдържан и предпазлив, особено с Емъри. Рядко идва да я види. Изисква от мен всяка седмица да пиша доклади за напредъка й в учението. Така я контролира, от разстояние. Разбирам, че е необходима дискретност, но все пак господин Талбът й е баща. Човек би предположил, че трябва да е по-всеотдаен.

— Двамата говорят по телефона, нали?

Тя повдигна рамене.

— Да, но разговорите им не звучат като между баща и дъщеря. Той й е благодетел, нищо повече, и тя много добре знае този факт. Страхува се от него и се старае да му угажда, но между тях има малко обич. Ето защо реакцията му ме изненада. — Нанси се наведе напред и заговори тихо: — Ако ме бяхте попитали преди една седмица, щях да ви кажа, че господин Талбът по-скоро би се усмихнал, отколкото да пролее сълза, ако Емъри бъде отвлечена. Да има извънбрачна дъщеря, която е бреме на плещите му толкова много години, е проблем, който парите не могат непременно да решат, и това го терзае. Той не обича нищо, което не може да контролира. Господин Талбът може да бъде изключително студен човек.

— Мислите ли, че може да е замесен?

Бароу се замисли за момент и после изправи гръб.

— Не. Той е безсърдечен негодник, но не мисля, че е готов да нарани собствената си плът и кръв или някой друг. Ако е искал да я извади от картинката, щеше да направи нещо преди години. На Емъри не й липсва нищо. Той се грижи тя да има най-доброто, което може да предложи този свят.