Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— А, да, и аз. — Мъри отхапа още един залък и изруга, когато майонезата измина пътя си и пльокна върху дъсчения под.

Вратата на стаята беше затворена. Портър почука леко.

— Госпожице Бъроу? Аз съм детектив Сам Портър от чикагската полиция. Може ли да вляза?

— Отворено е, детектив — отговори женски глас от другата страна. Имаше лек австралийски акцент, който му напомни за гласа на Никол Кидман.

Портър превъртя валчестата дръжка и отвори вратата.

Е, добре. Огромна Никол Кидман. Най-малко сто килограма, вероятно повече.

Нанси Бъроу седеше пред бюрото в ъгъла с книга на дебелите си бедра. Тя се намръщи, когато Портър влезе.

— Неандерталецът ей там ме заключи в стаята ми, докато плячкосваше кухнята и един Бог знае още какво. Ще се оплача на шефа ви, да не говоря за господин Талбът. Той определено няма да търпи това. Някой дори е имал наглостта да прерови дрехите и личните ми вещи. Какво ви дава правото да направите такова нещо?

Портър й отправи най-добрата си усмивка, означаваща "Идваме с мир".

— Извинявам се, госпожице Бъроу. Само се опитваме да направим всичко възможно да намерим Емъри. Господин Талбът ни даде разрешение да влезем в жилището ви. Тук нямаше никого и претърсихме стаите за нещо, което да ни помогне да открием момиченцето му. Ако сме ровили в личните ви вещи, направили сме го с най-добри намерения.

Нанси Бъроу присви очи.

— И сте очаквали да намерите някоя улика в чекмеджето с бельото ми?

Портър нямаше отговор на това. Той погледна Наш, който повдигна рамене, и реши да пренебрегне въпроса.

— Ще ни кажете ли къде бяхте?

— Ходих да пазарувам.

— Тя носеше покупки, когато се върна — обади се Мъри от прага на стаята. — Но не знам как е възможно някой да прекара седем часа в супермаркет.

Нанси Бъроу въздъхна дълбоко.

— Ако искате да знаете, днес е личният ми ден. Ходя на фризьор и правя някои други неща за себе си. Откога е престъпление да излезеш от апартамента си?

Портър премести тежестта си на другия крак.

— Кога за последен път видяхте Емъри, госпожице Бъроу?

— Тя излезе да тича в парка снощи около шест, най-много шест и петнайсет. Изглежда, щеше да вали, но въпреки това Емъри искаше да отиде.

— И вие не се разтревожихте, когато тя не се върна?

Бъроу поклати глава.

— Предположих, че е отишла в дома на гаджето си. Двамата прекарват доста време заедно напоследък.

— Кога осъзнахте, че нещо не е наред?

Тя отмести очи към книгата в ръцете си.

— Не съм сигурна дали си помислих такова нещо. Тя понякога идва тук с гаджето си.

— Емъри е на петнайсет — намеси се Наш. — Осем часът? Девет? Десет? В колко е вечерният й час? Имам дъщеря на нейните години. Няма как да я пусна да се разхожда из града, след като се мръкне, особено с момче.

— Аз не съм й майка, детектив.

Портър посочи снимките на нощното й шкафче.

— Вие сте играли голяма роля при отглеждането й. Очевидно ви е грижа за нея.

Бъроу огледа снимките и после отново се обърна към двамата детективи:

— Правя всичко възможно да й помагам и да я подкрепям и признавам, че с течение на годините се сближихме, но баща й ми даде ясно да разбера, че съм само член на обслужващия персонал, нищо повече, и че лесно мога да бъда заменена, ако пристъпя някаква определена граница. Ако оставим настрана чувствата ми към Емъри, работата ми харесва и нямам желание да й слагам край.

— Каква по-точно е работата ви, госпожице Бъроу?

— Попита Наш.

— Аз съм предимно частна учителка на Емъри, откакто почина майка й. Отговарям за обучението й и за домашния персонал.

— Като Мисис Даутфайър [2] "Мисис Даутфайър" американски комедиен филм от 1993 г. с участието на Робин Уилямс. — Бел. прев. ?

Тя се намръщи.

— Коя?

Портър го избута настрана.

— Няма значение. Емъри не ходи ли на училище? — попита той.

Жената отново въздъхна дълбоко.

— Има много да се желае в образователната система на страната ви, детектив. Господин Талбът искаше Емъри да получи възможно най-доброто образование. Такова ниво може да се постигне само в личен контакт между двама души. Завърших първа по успех в групата си в Оксфорд. Имам две докторски степени, една по психология и друга по литература. Освен това прекарах три години в Центъра за изследване на семейството в Кеймбридж. Създадох среда, в която интелектът на Емъри да се развива, вместо да бъде задържан от некомпетентността на вашите учители и връстниците й в някое местно училище. Тя четеше на ниво пети клас, когато беше на шест. Уменията й по математика надхвърляха гимназиалните нива, когато беше на дванайсет. Емъри ще бъде готова за университета догодина.