Пол Кристофер: Златото на Кортес

Младият мъж плъзна още веднъж камерата по площада за затвърждаване на легендата и след това я остави на масата пред себе си. Извади мобилния телефон от джоба на ризата си и набра кода за международно избиране… Първо италианският, а после 379 — кода за областта и седемцифрен номер. Някой вдигна слушалката след третото позвъняване.

— Да? — Езикът беше италиански, а тонът вежлив и обмислен. Глас с власт зад гърба си.

— Пипнах ги — каза младият мъж на площада. — Нашата връзка в архивите каза, че търсят указания, включващи информация за кодекса…

— Интересно — отбеляза мъжът от другата страна на линията. — Това прави две заинтересувани групи през последните два месеца.

— Какво да правя? — попита мъжът с бялата риза.

— Нищо. Засега ги наблюдавай.

— Да, Ваше Високопреосвещенство.

— Дебютните ходове започнаха — каза гласът. — Отново сме в играта след много дълго време. Сега трябва да бъдем търпеливи.

— Да, Ваше Високопреосвещенство.

— Ако станат твърде любопитни, свали ги от шахматната дъска. Дръж ме в течение.

Свали ги от шахматната дъска , помисли си младият мъж. С други думи, убий ги.

Телефонът, опрян в ухото му, заглъхна. Той го пъхна в джоба на ризата и се загледа в двойката пред кафенето. Вдъхна сладкия аромат на портокаловите дървета и започна да се моли за душите на мъжа и жената, седнали от другата страна на фонтана.

Макс Кеслер живееше на №3307 на улица „N“ в Джорджтаун, Северозападен Вашингтон, окръг Колумбия. Жилището му беше на два входа от Трийсет и трета улица и на две преки от магазините и ресторантите по улица „M“. Къщата беше един от онези редки адреси в Джорджтаун — еднофамилно жилище върху свой собствен парцел. За Макс Кеслер това беше най-голямото качество на дома му, защото от мисълта, че трябва да споделя обща стена с друга сграда, направо му прилошаваше.

Другият голям плюс беше фактът, че от 1958 г. до влизането му в Белия дом къщата е била обитавана от Джак Кенеди. Понякога късно след полунощ, когато Макс беше направил някое от най-добрите си подреждания и размествания, беше сигурен, че чува едва доловимите гласове на Джак и Джаки 5 5 Джаклин (Джаки) Кенеди, съпругата на президента Джон (Джак) Кенеди. — Б.ред. , унесени в разговори, или че долавя използвания от Джаки „Флорисимо“ на „Крийд“, парфюм, създаден за Грейс Кели. От време на време беше също толкова сигурен, че подушва ароматния дим от пурите на живелия толкова кратко президент. Макар във всичко останало да бе практичен и дори флегматичен, Максимилиан Алоис Кеслер вярваше напълно, че къщата му е обитавана от духовете на тези двама велики американци.

Макс Кеслер беше роден в пансиона „Моника“ в южнобаварския миньорски град Мизбах, Германия. Датата беше 30 април 1945 г., денят, когато Адолф Хитлер опря пистолет в слепоочието си и се самоуби в Берлин. Бащата на Макс сам се нарече Курт фон Кеслер, макар че нямаше право да използва благородническата представка.

Независимо благородник или не, Курт фон Кеслер беше полковник от СС и старши помощник на Райнхард Гелен, нацисткия генералщабен офицер и началник на разузнаването, който отговаряше за целия шпионаж в Съветския съюз по време на Втората световна война.

Когато войната наближи Германия, главният шпионин Гелен и неговата организация се преместиха в Баварските Алпи, за да чакат пристигането на американците. Това бе причината за раждането на Макс в провинцията. Когато Гелен и неговата група бяха наети от младото ЦРУ, Курт Кеслер минус „фон“ бе доведен заедно с жена си и детето в Америка при прословутата операция „Кламер“. В нейния ход стотици нацисти бяха закарани в Америка през следвоенните години. Някои от тях могат да бъдат описани единствено като военнопрестъпници.

Заедно със своя стар началник Курт Кеслер се установи във Вашингтон и стана специалист в събирането на разузнавателна информация за Централна и Южна Америка, тъй като имаше множество контакти с десетките стари приятели, които сега живееха по тези места. Синът на Курт, Макс, бе отгледан като американец, посещаваше американски училища, завърши с отличие Джорджтаунския университет и специализира южноамериканска политика и езици. След това защити докторат по съветска политология. Говореше еднакво свободно и добре английски, испански, португалски, руски и чешки. Естествено, и високонемският на своя баща, като истински германец.

Вложи парите от застраховката на своите родители и от собствения си попечителски фонд, за да купи къщата в Джорджтаун и оттогава живееше там, използвайки я за дом и офис. Не се ожени, нямаше хобита или други любими забавления. Нямаше и приятели. Никога не се срещаше с клиенти или някого другиго в къщата на улица „N“. Също така никога не готвеше там, предпочиташе да се храни в някой от многобройните ресторанти на улица „M“. Работата е всичко, познанията са всичко, информацията е всичко. Властта е всичко.