Пол Кристофер - Златото на Кортес

— Кодекс?

— Нещо като книга от дълги, сгънати като акордеон ивици, пълни с ацтекски пиктограми, върху хартия аматъл от сварена и чукана кора на смокинови дървета. Един от най-известните е Флорентинският кодекс. Испанската инквизиция се опитва да организира унищожаването му и едва не успява. Другият е кодексът „Ботурини“, написан от неизвестен ацтек около десетилетие след завоюването на Мексико от Кортес. Съществуват около дузина от тях. Сега са разпръснати из цял свят. Принстън, Националната библиотека в Париж, Флорентинската библиотека…

— А Ватикана? — попита Били, докато гледаше през лупата избелелия пергамент пред себе си.

— Там е един от най-известните — кодексът „Борджия“. Защо?

— В този ръкопис непрекъснато се споменава нещо, наречено Кавало Неро , и Ватикана заедно с фразата „ивицата на Златния град на Кортес“. Да не би това да е едно от нещата за кодексите, които знаеш толкова добре?

— Така изглежда. Кавало Неро е на италиански и означава Черните рицари 3 3 Авторът бърка, защото на италиански рицари е „кавалиере“. — Б.пр. — обясни Фин и кимна, а в гласа й се прокрадна вълнение.

— Някакво тайно общество?

— Не бих се изненадала — отговори Фин. — Особено ако в това са набъркани доминиканците. Те са движещата сила зад Инквизицията. Винаги са душели наоколо. Нещо като религиозно Гестапо. Един вид служба за сигурност през петнайсети век.

— Но това е Испания, а не Рим — възрази Били.

Фин поклати глава.

— Всички си мислят, че Инквизицията е създадена в Испания. Не е така. Всичко започва във Ватикана при папа Сикст IV, човека, който построява Сикстинската капела и основава наново Ватиканската библиотека. Инквизицията продължава да съществува, но сега се нарича Конгрегация за доктрината и вярата. Това е най-старият отдел във Ватикана.

— Черните рицари. Звучи доста зловещо.

— Ако са били доминиканци и са забъркани с Инквизицията, със сигурност не са добри момчета — съгласи се Фин. Тя затрополи с пръсти по масата пред себе си. — Чудя се дали е още там.

— Какво да е още там?

— Златният град на Кортес — отговори Фин. — Чудя се дали кодексът е още във Ватиканската библиотека.

— Може Кортес никога да не е стигал до там — възрази Били, сякаш изпълнен с надежда.

— Златният град — произнесе бавно Фин. — Баща ми винаги е вярвал, че съществува. Това беше неговият Свещен Граал.

— Мислех, че сър Галахад намира Граала, а след него Монти Пайтън и накрая Дан Браун.

— Пропусна Индиана Джоунс — разсеяно подхвърли Фин.

— Ти май много си падаш по него — отбеляза Били. — Или по-скоро по Харисън Форд?

— Шшшшт — махна му Фин. — Мисля!

Били Пилгрим се раздвижи неспокойно върху твърдата пейка.

— Защо имам такова ужасно предчувствие за предстояща гибел?

— Не бъди такъв стар мърморко — изсмя се Фин. — Хайде да намерим севилската разновидност на „Старбъкс“ и да си поговорим за Златния град.

Двайсет минути по-късно един млад мъж с бяла риза, разкопчана около шията, влезе бавно на Плаза де ла Алианца. В ръката си носеше малка видеокамера. Той приличаше на турист и донякъде всъщност беше така. Площадът беше малък и интимно уютен. Едната му страна беше заета изцяло от ронещата се задна част на църквата, която се издигаше на успоредната на него улица. Другите три страни на павирания с плочи площад бяха заети от малки магазинчета, включително кафене от веригата „Старбъкс“ на единия ъгъл. На площада бяха засадени за сянка малки портокалови дървета, които бяха покрити с оранжеви плодове.

В центъра му се намираше малък фонтан, какъвто можеше да се види на хиляди подобни площади, разпръснати из страната. Покрай задната стена на старата черква бяха подредени масички и столчета. Младият мъж се отпусна на едно от тях и плъзна камерата си за бавна панорамна снимка на площада. Изглежда вниманието му беше твърде силно привлечено от „Старбъкс“, което се намираше на приземния етаж в двуетажна варосана къща. Той приближи изображението и задържа камерата върху двойката, която седеше на маса пред кафенето. Грижливо увеличи още изображението, а след това натисна бутона за запис и го задържа, докато не засне достатъчно кадри. Двамата разговаряха твърде сериозно. Русият мъж имаше тялото на плувец с широки рамене и тесен кръст. Фигурата на жената беше слаба, косата дълга и красиво рижава като на Дамата от Шалът 4 4 Известно стихотворение от А. Тенисън. — Б.пр. .