Пол Кристофер - Златото на Кортес

Рън-Рън Максевъни беше почувствал предизвиканите от траулера вибрации долу в машинното отделение и изскочи на палубата под открития мостик, където стоеше Хансон. И двамата мъже веднага видяха опасността.

— Шибан идиот! За бога, какво си мисли, че прави?

Траулерът беше от онези с дългите няколко километра тралове и от мачтите му висяха два комплекта въжета. Всяко от тях беше свързано с дъските отстрани по мрежата, които я държаха отворена и на постоянно разстояние под водата. Въжетата бяха разделени на други, допълнителни, осеяни със стотици куки със стръв. Влачейки две основни въжета с още допълнителни, траулерът сигурно теглеше хиляди смъртоносни куки на неизвестна дълбочина. Водолаз, който се закачи на тях, ще бъде разкъсан на парчета за секунди или влачен с мили, докато се удави. Хансон се втурна надолу по металната стълба от лявата страна на мостика и се понесе към големия червен бутон на главната конзола до дроселите. Стовари дланта си върху него и започна да го натиска на къси интервали, събуждайки големите въздушни корабни сирени „Каленберг“ С-2, които нададоха басов гърлен рев, сякаш забързан товарен влак се беше понесъл към рибарското корабче.

— Защо тая свинска глава не сменя курса? — изрева Хансон и започна да ругае на датски.

Рън-Рън се появи на мостика задъхан.

— Този миризлив задник няма да спре!

— Вдигай котвата! — изкомандва Хансон.

Рън-Рън се хвърли към конзолата, натисна бутона на главния рудан и котвата започна да се вдига болезнено бавно. Хансон знаеше, че нямат много време. Веднага щом усети лекото поклащане на откъсналата се от пясъчното дъно котва, той издърпа двата дросела докрай и хвърли двата големи дизела от празен ход в пълен напред за част от секундата. Веднага щом преобразуваният влекач се отлепи от мястото си, Хансон завъртя румпела докрай към бакборда в отчаян опит да отреже пътя на траулера. Успехът им щеше да е на кантар.

Фин се спускаше към оголената страна на корабните останки, когато долови с ъгълчето на окото си някакво движение и същевременно чу дрънчене. Вдигна глава и видя Гуидо, който удряше с дръжката на водолазния си нож върху кислородната бутилка и махаше с дясната си ръка нагоре-надолу. Това беше знакът за опасност. Когато видя, че го гледа, той се обърна и посочи на изток. Фин замръзна.

Над тях се приближаваше с висока скорост могъща сянка, а в нейния килватер на голяма дълбочина проблясваха хиляди светли точки. Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае какво вижда. Сянката беше траулер, който плаваше към гумената лодка, а проблясващите точки във водата бяха бели стоманени рибарски куки, които отразяваха проникващите във водата слънчеви лъчи. Куките се простираха на поне сто и петдесет метра ширина и се приближаваха с всяка изминала секунда. От лявата й страна се появи Били, а подводната камера беше закачена на водолазния му колан. Той я хвана за ръката и я бутна към пясъчното дъно. Тя кимна и без да се бави, се гмурна надолу, където се подслони в плитка ниша под извития борд на потъналия кораб. След секунда към тях се присъедини и Гуидо.

Сега боботенето от двигателя на траулера започна да блъска в ушите на Фин. Гуидо им направи знак с три извити във формата на куки пръсти. Той посочи нагоре и Фин осъзна какво иска да каже на нея и Били. Ако имаше достатъчно куки по основните и допълнителните въжета, които траулерът влачеше зад себе си, те щяха да разполагат с достатъчно сила, за да повдигнат останките на „Сан Антон“ и да смажат под тях тримата водолази. Нямаха никаква възможност да се доберат неразкъсани до повърхността. Нямаше къде да отидат, освен ако не се опитат да стигнат до отвора на синята дупка на няколко метра от тях.

В този миг Били съзря друга възможност за бягство. Той стисна Фин за рамото, накара я да се обърне и посочи надолу. Под краката си тя успя да види бледа черна и лъкатушеща линия на мястото, където корпусът опираше в пясъка. Тримата водолази се обърнаха надолу и се стрелнаха към корпуса, край който започнаха трескаво да копаят с ръце. Боботенето на двигателите на траулера ставаше все по-оглушително. На дъното назъбената дупка в корпуса на „Сан Антон“ започна постепенно да расте и Фин видя какво представлява: останките от стар оръдеен порт в кърмовата секция, сега наполовина заровен. Той щеше да им осигури път за влизане в кораба.

С пълни дванайсет възела, виещ рудан на котвата и оглушителен рев на дизелите, „Еспаньола“ се носеше право срещу траулера. Влекачът беше два пъти по-голям от рибарския кораб и дори само с кос удар щеше да го обърне. Траулерът обаче не се поколеба и само след няколко мига водолазните буйове и гумената лодка изчезнаха под вдигащия пенещи се вълни нос. Хансон леко промени курса. Беше твърде късно да блъсне риболовния кораб, но все още имаше шанс.