Пол Кристофер - Златото на Кортес

Фин се носеше над корабните останки, докато Били и Гуидо извършваха фотографското проучване. Лордът държеше голяма цифрова камера „Никон“, а холандецът стискаше двуметровата разграфена летва за определяне на размерите. Преди да се откаже от работата си като фирмен адвокат, представата на мускулестия холандец за приключение беше да посещава три пъти седмично гимнастическата зала. По това време дори не знаеше да плува.

Обаче Гуидо нищо не вършеше наполовина и само след осемнайсет месеца плуваше по-добре от Фин и вече беше специалист по гмуркане с акваланг. На всичко отгоре четеше с килограми книги по антропология и археология и накара Брайни Хансон да почне да го учи на навигация по звездите.

Фин се беше вторачила във формите долу. В главата й нямаше никакво съмнение, че това беше „Сан Антон“, потънал тук през юли 1521 година под командването на капитан Гонсало Родригес, мъжът, водил дневника, който им беше показал Пиер Жумер в Париж. Корабът не беше по-дълъг от двайсет и пет метра и би се побрал с лекота между първата база и домашната плочка на обикновен бейзболен диамант 19 19 Пространството на игрище за бейзбол, затворено между три бази и домашната плочка, където стои удрящият с бухалката. Бегачът трябва да я докосне, за да отбележи точка. — Б.пр. .

На испански „нау“ означаваше кораб и този беше последният от дълга поредица плавателни съдове, развивали се през вековете. Кърмата и носът бяха построени високи като крепостни кули, откъдето копиеносци и стрелци можеха да нападат другите кораби. В случая със „Сан Антон“ крепостната кула, която представляваше бака на кораба, се издигаше на два или три метра над пясъка. Задната горна палуба не се очертаваше толкова ясно. Главната палуба на кораба беше напълно засипана от пясък и единственото доказателство, че има такава централна част, беше остатъкът от главната мачта, който стърчеше черен от златистия пясъчен език, приличен на неподвижна река, водеща към синята дупка само на няколко метра от останките. Беше очевидно, че корабът е полегнал на едната си страна, и Фин знаеше, че „късметът на ирландците“ е на тяхна страна. Още един ураган и съдът вероятно щеше да бъде неизбежно засмукан от вертикалната варовикова пещера и почти сигурно разкъсан на части.

Когато Били свърши със заснемането на останките, Фин се гмурна надолу към каравелата. Тя заплува покрай нея, като я оглеждаше за някакъв начин да проникне в корпуса. Ако Жумер беше прав, капитан Родригес е знаел, че превозва нещо много ценно за своите господари в Испания, и по всяка вероятност е гледал да е близо до него.

Ако Кортесовият кодекс наистина е бил на борда, най-вероятно все още се намираше в каютата на капитана, разположена под горната палуба. При първия оглед Фин не откри отвор, което означаваше, че ще трябва да извадят големите вакуумни помпи и маркучите, за да изсмучат излишния пясък. Ако стигнеха достатъчно дълбоко, вероятно щяха да открият дупка в корпуса, пробита, когато корабът е заорал в близките плитчини, гонен от урагана. Да се влезе откъм дъното при наличието на подвижен пясъчен нанос обаче беше твърде опасно. Да намерят път навътре откъм палубата щеше да е много по-сигурно.

Тя спря и леко се обърна във водата. Чу в далечината нещо подобно на лека вибрация, сякаш някъде далече трещяха гръмотевици. Кораб. Автоматично погледна нагоре, за да го намери, и видя сянката на гумената лодка и тънката черта на котвеното въже, което се спускаше надолу към останките. Бяха се погрижили да сложат буйове със знак „Водолази под водата“, затова не се разтревожи много. Вероятно беше някой от местните, който идваше да хвърли едно око на „Еспаньола“. Фин се зае отново да проучва останалото от „Сан Антон“.

Хансон чу кораба още преди да го види. Тежкото боботене на големи дизели идваше някъде от изток заедно със силния плясък и съскане на носовата вълна. Без дори да го види, Хансон знаеше, че корабът е голям. Не се чуваше воят на извънбордов двигател, нито плясъкът на блъскащия се във вълните корпус от фибростъкло. Трябва да беше някакъв кораб работяга. Той насочи бинокъла към протока между Норт Рок и Блъф и зачака неспокойно. Заради закотвените буйове и ясно видимата гумена лодка не се притесняваше много, но всеки голям плавателен съд в този район представляваше потенциален проблем. Винаги можеше да стане нещастие, дори в такива съвършено прозрачни води като тази.

Внезапно корабът се появи. Беше някакъв плоскодънен траулер, наполовина по-малък от „Еспаньола“ и много стар. Някога корпусът е бил боядисан в контрабандистко сиво, но сега ръждата по него приличаше на ивици засъхнала кръв. Имаше само един димоход, който бълваше черен дим, носещ се като дълга опашка зад него, докато носът тежко пореше прозрачната вода, вдигайки облак пяна. Двата задни трала бяха спуснати и той плаваше с пълен ход, като курсът му сочеше право към гумената лодка.