Пол Кристофер - Златото на Кортес

Кардиналът заговори тихо.

— Добре ли мина?

— Нямаше затруднения.

— Книгата?

— Вече им я беше дал.

— Откъде знаеш?

— Видях да влизат в магазина по-рано. Излязоха с малък пакет, завит в хартия. Предположих, че не става дума за съвпадение.

— Тогава защо го уби?

— Ти ми каза да го направя.

— За да им попреча да открият местоположението на кораба.

— Беше прекалено късно да видя сметката на другия, затова духнах свещичката на този.

— Сигурен ли си, че са били те?

— Да, същите хора, които проследих в Севиля. Червенокосата красавица и английският лорд.

— Това, че още са живи, усложнява нещата. Съществува дълга нишка, която свързва всички участници. За Черните рицари ще бъде катастрофа, ако нишката доведе до мен. Ще бъде нещастие и за цялата Църква. По никакъв начин не бива да ни свързват с тези събития.

— Ваше Високопреосвещенство, аз съм винаги на твое разположение — каза мъжът с дебелите стъкла на очилата.

Кардиналът се смръщи при мисълта, че мъжът може би си позволява словесни шегички за негова сметка.

— Подобно на вярно куче, нали?

— Ние сме Божиите кучета — отговори свещеникът.

— Не е там работата — отговори кардиналът и се спря пред чешмата с извисяващата се над нея платформа, която сега подслоняваше стареещата патинирана бронзова шишарка, и се опита да си спомни какво е нейното религиозно значение, но не успя. Толкова много светци, грешници и знаци имаше на небесата. Беше трудно да си в крак с дългата и объркана митология на това място, която сякаш всяка година се променяше. Някога беше тачен св. Христофор и днес милиони медальони украсяваха огледалата за обратно виждане на всеки уважаващ себе си шофьор на камион. Дори св. Валентин беше развенчан, но той очевидно не беше нищо повече от измислица на Джефри Чосър и неговия Парламент на глупците.

— Питам се кой ли е светецът покровител на убийците? — заговори кардиналът отново.

— Свети Гунтрам — отговори мъжът, който стоеше зад него. — Повикал лекар, за да излекува умиращата му жена, и когато той не успял да й помогне, Гунтрам му прерязал гърлото с бръснач.

— И ти ако не знаеш… — измърмори Роси. След това се обърна и закрачи обратно към лъскавата статуя на разбита сфера от Помодоро. — Свържи се с Гусман. Разкажи му за тези търсачи на съкровища. Трябва да изчезнат без много шум и колкото може по-бързо. И този път никакви грешки.

— Както наредиш — кимна мъжът.

— Добре — кимна кардиналът. — А сега си върви. — Той благослови убиеца с два пръста.

Група монахини екскурзиантки в старомодни провиснали раса прелетяха като ято черно-бели чайки, неизбежно тромави. Той благослови и тях. Всички се спряха, поклониха се и бързо се прекръстиха, прошепвайки „Боже, помилуй“, докато минаваха покрай него. Кардиналът се обърна отново към очилатия мъж с дебелите лупи, но той вече си беше тръгнал.

— Бог с теб — каза божият служител, без да влага нищо в думите.

Кат Кий е частен остров, разположен на юг от Бимини, който се рекламира като един от капитан Моргановите острови на съкровищата. През годините беше служил за база на корабите на Конфедерацията, които пробиваха блокадата, а през Втората световна война като лагер за физическа подготовка и място, където уиндзорският херцог показваше на нищо неподозиращата публика оксфордски обувки за голф с пискюли и дълги аргайлски чорапи. Всъщност той е малък безличен остров във веригата острови Бимини, но понеже е най-близо до Маями, си спечели голяма известност като сборно място на контрабандистите на ром по време на Сухия режим, както и на удобно място за срещи на малки и големи бандити и политици, когато им се приискваше да залагат и да чукат. Освен това беше отлично място за лов на риба тон. Сюжетът в последния роман на Хемингуей се развива в този район, както безкрайно повтарят местните новобогаташи. Последното действие в съдбата на острова е в ръцете на семейство Рокуел, подаващо най-ниските оферти за всички търгове на НАСА, включително за космическата совалка с нейните несекващи затруднения през годините.

Островът имаше формата на двузъба рибарска кукичка, като дебелата й част сочеше на юг, а тясната на север. На дебелата част бе разположено игрището за голф с девет дупки, някога обгрижвано от уиндзорския херцог и карираните му чорапи в качеството му на генерал-губернатор на Бахамите по време на Втората световна война. Абдикиралият от престола крал играеше безкрайни партии голф, докато неговата жена с орлово лице прескачаше до Маями, за да си пазарува ненаблюдавана.