Кендари Блейк - Анна в рокля от кръв

Гидиън въздъхва.

— Ах, Тезеус. Никой не очаква да си сам в това. Баща ти имаше много приятели, а също така имаше майка ти и теб. С времето и твоят кръг ще се разширява. Няма нищо срамно в това.

Кръгът се разширява. Защо всички това ми повтарят? Голям кръг означава повече хора да ми се пречкат в краката. Трябва да се махна от Тъндър Бей. Далеч от тази бъркотия и обратно към рутината — отивам, намирам, убивам.

Отивам, намирам, убивам. Като с шампоан — нанасяте, изплаквате, повтаряте. Животът ми, разграфен от една проста процедура. Чувството е на празнота и тежест едновременно. Мисля си за това, което каза Анна — че иска неща, които не може да има. Може би разбирам какво има предвид.

Гидиън продължава да говори.

— Кажи, ако ти трябва още нещо. Въпреки че от мен са просто прашните книги и старите истории през един океан разстояние. Истинската работа се пада на теб.

— Да. На мен и моите приятели.

— Точно така. Чудничко. Ще бъдете като онези четиримата от филма. Сещаш ли се, този с човечето от захарен памук 11 11 Препратка към епизод на „Ловци на духове“. — Б.р. .

Майтапиш се.

Майка ми и аз седим в колата в края на училищния паркинг и гледаме как автобусите пристигат и разтоварват ученици по тротоарите, които после хукват към входната врата. Процесът напомня на завод — като конвейер за бутилки на обратно.

Разказах й какво сме говорили с Гидиън и я помолих да помогне с билковата смес, а тя се съгласи. Забелязвам, че изглежда малко преуморена. Има тъмни розово-лилави кръгове под очите, а косата й е с леко убит цвят. Обикновено блести като медна купа.

— Добре ли си, мамо?

Тя се усмихва и ме поглежда.

— Разбира се, дечко. Просто се тревожа за теб, както винаги. А и Тибалт. Събуди ме миналата нощ, скачаше по вратичката на тавана.

— Кофти, съжалявам. Забравих да се кача и да сложа капаните.

— Няма нищо. Чух нещо да се движи там миналата седмица и звучеше доста по-голямо от плъх. Може ли миеща мечка да се качи на тавана?

— Може би просто са много плъхове — изказвам предположение и тя потръпва. — Може би е най-добре да повикаш някой да провери.

Тя въздъхва и потропва по волана.

— Може би.

Свива рамене. Изглежда тъжна и ми идва наум, че не знам как й понася новото място. Не можах да й помогна много този път — нито е домакинството, нито с нищо. Почти не се прибирам вкъщи. Поглеждам към задната седалка и виждам кашон, пълен е омайни свещи в различни цветове, готови за продажба в една местна книжарница. По принцип трябваше да й помогна да ги натовари и да сложа нужните етикети, завързани с цветна корда.

— Гидиън казва, че си намерил нови приятели — казва тя и се заглежда в тълпата пред училище, сякаш опитва да ги разпознае.

Трябваше да се сетя, че Гидиън веднага ще се раздрънка. Той се държи като настойник. Не точно като доведен баща — по-скоро като кръстник или като морско конче, което иска да ме натъпче в джоба на коремчето си.

— Само Томас и Кармел — казвам. — Виждала си ги вече.

— Кармел е много хубаво момиче — казва тя обнадеждено.

— И Томас мисли така.

Тя въздъхва, после се усмихва.

— Това е хубаво. Той има нужда от женска ръка.

— Мамо — изпъшквам аз. — Гадост.

— Нямах предвид в този смисъл — смее се тя. — Искам да кажа, че трябва някой да го постегне малко. Да му даде увереност. Виж колко са му смачкани дрехите, целият е намачкан. И мирише на стара лула.

Тя рови нещо по задната седалка и в ръката й се появява цяло тесте пощенски пликове.

— Чудех се какво е станало с всичката ми поща — казвам, докато ги разглеждам.

Вече са отваряни. Нямам нищо против. Всички са по работа, следи на духове, нищо лично. В средата на купчината е голям плик от Руди Бристол-Маргаритката.

— Маргаритката е писал — казвам. — Чете ли го?

— Просто иска да знае как върви при теб? И да ти разкаже какво е ставало при него през последния месец. Иска да отидеш в Ню Орлиънс заради един дух на вещица, който се спотайва в корените на някакво дърво. Според него ползвала дървото за жертвоприношения. Не ми хареса как говори за нея.

Ухилвам се.

— Не всяка вещица е добра, мамо.

— Знам. Извинявай, че ти четох пощата. Но ти беше твърде съсредоточен в другото и така и не ги забеляза; пликовете си седяха на шкафчето. Исках да го отметна вместо теб. Да се уверя, че не пропускаш нищо важно.

— И пропускам ли?

— Един професор от Монтана иска да отидеш и да убиеш някакво уендиго 12 12 Демонично същество, получовек, полузвяр, с канибалски наклонности. — Б.пр. .