Джон Кей - Тракийският капан

Пуска телефона в джоба на панталона и ме изглежда победоносно.

— Диодор Сицилийски, шестнадесета книга. Довечера ще мога да ти кажа и точното място. Между другото, Атанас е специалист по прабългарите. Траките са втората му любов.

Интерлюдия

Някъде в Европа

До Брат С.М.

Суверенен Върховен Командир

„Брате,

Научих, че в Института, където работя, са дошли за превод копия от документи с хилядолетна давност. Подателят е неизвестен, но очевидно е поискал строга конфиденциалност, защото са взети необичайни мерки за ограничаване на достъпа до информация.

Установих, че са пристигнали три текста с древноегипетски пиктограми, два от които вече са частично преведени. Очаква се техният превод и верифицирането му да приключат утре.

Преведеното до тук и включването на езотерични символи и ключове, използвани от първите орфици, подсказват, че третият текст е свързан с мистичното изкуство и знания на Орфей. За съжаление, въпросният трети текст вероятно е кодиран, тъй като буквалният му превод представлява безсмислен набор от ограничен брой повтарящи се в различни комбинации думи. Старанието да се скрие смисълът от непосветените говори, че според неизвестния автор кодираният текст съдържа изключително важна информация.

Моите възможности да допринеса за мисията на Братството се изчерпват с надеждата, че до края на седмицата ще успея да ви изпратя пълния превод на първите два текста както и изображения на оригиналите. Вашите несъмнено са по-големи.

Вървейки към къщи, се чудя дали мога да открия в „Гугъл“ съчиненията на Лаерций. „Можеш“ — отвръща ми след малко търсачката и ми предлага да си ги сваля безплатно. Тъй като подозирам, че ще трябва да преровя целия текст, изтеглям и десетте книги на „Животът на философите“.

Щом отварям първата, разбирам, че съм се престарал. Господин Лаерций започва атаката още с първото изречение: „Някои смятат, че заниманието с философия води началото си от варварите.“ И малко по-нататък: „А тези, които приписват откриването й на варварите, привеждат като доказателство тракиеца Орфей, като твърдят, че бил философ, и при това най-древният. Аз наистина не знам дали заслужава да бъде наричан философ този, който изрича такива мерзости срещу боговете.“

Май се налага да сменя хипотезата за завистта към прочутия съсед с Лозановата теза за скритата омраза. Защото между горните два цитата откривам типичната за едно парвеню липса на самочувствие, прикрита зад нереална претенция: „Но тези автори от незнание приписват на варварите великите дела на елините, от които води началото си не само философията, но и самият човешки род.“

Известно време съзерцавам през прозореца отрупаното с малки ябълчици дърво в двора. Сетне червеят на съмнението някак изпълзява оттам и се загнездва в ума ми. Това, че първата проверка е потвърдила част от думите на Лозан, не доказва, че всичко, което той каза преди малко, е истина.

Съзерцанието ми е прекъснато от един въпрос с по-практическа насоченост — как да стигна до Англия. За всеки случай изчаквам няколко минути, за да дам възможност на всички желаещи да се намесят в новия ми план.

Този път не получавам знак отвън и когато си купувам билет от АТН до Брюксел, интуицията ми казва единствено, че ме очакват срещи с древни тайни. Ако не знаете, АТН е международният код на атинското летище „Елефтериос Венизелос“.

Накрая се отдавам на разтоварваща игра с Блеки и Хопър, но първо нахвърлям на лист хартия какво трябва да свърша през следващите два дни — преди да предприема разузнавателния поход към Термопилите и Делфи.

7 август

Термопили, Гърция

Докато чакам пред поредната бариера, на която гърците прибират абсурдните си такси за ползване на техните все още непостроени магистрали, се опитвам да възкреся един спомен от студентските години. За съжаление, в паметта ми се появява само оная снимка с Базъл и двете ни колежки пред паметника на спартанския цар Леонид. И толкоз. Изглежда, че заради момичетата съм забравил как изглежда местността, където се е провела прочутата битка.

Всъщност какво ли искаше да каже Лозан със своя загадъчен съвет да огледам теснината?

Интерлюдия

Мазари Шариф

Вонята на изгоряла плът го удари в носа, още преди да слезе от джипа. Тухлите над зиналия отвор за вратата и десния прозорец бяха почернели от пламъците, но някак се крепяха върху обгарялата дограма. Над левия прозорец обаче синееше небето, а на земята пред него имаше купчина обгорели парчета от тухли. Огънят беше срутил част от покрива.