Джон Кей: Тракийският капан

Опитвам да възкреся в ума си логиката на тогавашните ми разсъждения.

— Когато имаш право на два въпроса, задачата е лесна. С първия туристът трябва да разбере кой от двамата гидове стои пред него: патологичният лъжец или честният човек. Например „Сега нощ ли е?“ или „Ти четири крака ли имаш?“. Тогава вторият въпрос очевидно ще бъде „Това ли е пътят към езерото?“ Нали така?

— Продължавай — казва Лозан. Аз придърпвам бележника и старата автоматична писалка, които лежат в другия край на масата и започвам да чертая.

— Когато обаче разполагаш само с един въпрос, трябва да си дадеш сметка, че за туриста е важно да научи кой е пътят към езерото, а не с какъв човек разговаря.

Но ако попита направо „Това ли е пътят към езерото?“, той няма да знае как да прецени верността на отговора. Затова той трябва да впримчи във въпроса си както пътя към езерото, така и двамата гидове. Аз бих предложил нещо от рода на: „Би ли казал другият човек, че ти стоиш на пътя, който води към езерото?“

Лозан свива устни. Явно не му е приятно, че толкова бърже се справих с прехваления му Тракийски капан.

— Да предположим, че сме попаднали на честния човек — продължавам. — Ако стои на пътя, който води към езерото, той ще отговори на въпроса с „Не“, защото лъжецът би излъгал, а той трябва да предаде думите му вярно. Ако на пътя за езерото стои лъжецът, той също ще отвърне с „Не“, защото отговорът на честния човек би бил „Да“, а същността на лъжеца го кара да ни заблуди. И обратно, ако пътят не води към езерото, и двамата ще отговорят с „Да“.

Лозан въздъхва тежко.

— Защо всички се провалят толкова лесно? Не те ли предупредих, че е капан?

Неговото упорство да се лови за думата започва да ме дразни.

— Добре де, не до езерото, а до храма — казвам бързо. — Само че не можеш да отречеш, че логиката е една и съща.

— Твоята прекомерна интелигентност те подвежда да виждаш в езотеричния въпрос логическа задача — отвръща той. — Само че в него има нещо повече от логика. Тракийският капан е метафоричен ключ. Смисълът му е, че ако си се устремил с цялото си сърце към Храма, Истината или Бога — както ти избереш да го наричаш, — никой не може да ти попречи да стигнеш там, дори лъжливият учител. Проблемът на нашата цивилизация е в това, че от двадесет и пет века тя дава все един и сън погрешен отговор. Ние се подчиняваме само на ума, докато най-важните решения следва да идват от сърцето. Ум без сърце е тъп и късоглед, сърце без ум е дяволски жестоко.

Не знам защо, ала се чувствам като смъмрен ученик.

— Въпросът не е там да подлъжеш другите да вярват, че ти си най-умният или най-важният, защото това е твърде недостойна цел — продължава Лозан. — Джон, ние тук, на Балканите, сме като коралите в един атол. Можеш ли да кажеш кои корали са най-важни: тези най-отдолу, ония по средата или другите, които са непосредствено под повърхността на водата?

Аз свивам рамене, защото отговорът е прекалено очевиден.

— Точно така, не можеш, защото всички са еднакво важни. Премахнеш ли един слой, разрушаваш целия атол. Само че повечето хора не го разбират.

Метафората с коралите е великолепна, ала не ми върши работа. Опитвам да провокирам Лозан към някое по-крайно изказване, което лесно да мога да проверя.

— Струва ми се, че не си привърженик на прабългарската хипотеза.

— Джон, ти всъщност искаш да ми съобщиш, че казаното от мен те наранява, но не знаеш как да ми го поднесеш по-деликатно. Не е лесно да прозреш, че народ, който е допринесъл толкова за европейската култура, дължи славата си на присвояването на чужди богове и заслуги.

Лицето ми сигурно е отразило част от мисловния процес, защото той се усмихва малко тъжно.

— Предполагам, че е най-добре да се увериш сам. Ако хванеш магистралата от Солун за Атина, за два часа ще стигнеш до Термопилите. Според Херодот това е една опасна теснина между отвесната скала и бушуващото море, където се е разразила най-известната битка в древността. Но Тукидид — най-достоверният гръцки историк — изобщо не споменава за подобна битка. Огледай добре легендарната теснина. После поеми към Делфи и провери дали в музея ще намериш макар и един ред за Орфей или траките. И накрая направи справка в… ммм… Почакай малко.

Показалецът му отново закълвава клавишите като несръчна птичка и той вдига телефона към ухото си.

— Петре, извинявай, пак съм аз. Кой от древните беше писал, че фокиецът Филомел е завзел храма в Делфи и е избил жреческия род Тракиди, които му се противопоставили?… Добре. Благодаря.