Джон Кей - Тракийският капан

Ди изкривява устни.

— Вероятно си въобразяват, че в тяхната литература от XIX век има прекалено много добри писатели, и затова са решили да се отърват от най-добрия. Моля те, остави Марк Твен и се върни към Орфей.

Не, в никакъв случай не долавям неприязън, а по-скоро чувство за културно превъзходство, макар да има още нещо — отчитам на ум резултата от експеримента. После споделям шока си от онова, което видях в Гърция край паметника на Леонид, и млъквам.

Вече не мога да отлагам сблъсъка с поклонника на древногръцката култура, но трябва да се опитам да му поднеса най-неприятната вест в по-мека форма. Проблемът е, че не мога да измисля тая мека форма. Купищата създадени по-късно изображения, които открих в Интернет — от захаросания „Леонид при Термопилите“ на Жак-Луи Давид до комиксовите скали на филма „300“, — не ми помагат. Целта на авторите им сякаш е била да допринесат за заблудата, като подменят не само историята, но и географията.

За щастие Ди ме улеснява.

— Провери ли каква част от залива е запълнила тази река?

Връщам се мислено към публикуваните в „Гугъл“ спътникови снимки, на които днешните потомци на Херодот старателно са очертали предполагаемата брегова ивица по онова време.

— Поне шест квадратни мили.

За пръв път виждам веждите на Ди не просто да потрепнат, а да се изкачат почти до средата на челото.

— И ти си сигурен, че тя не се казва нито „Нил“, нито „Амазонка“?

Докато отговарям, устните ми неудържимо се разтягат в усмивка. В резултат името прозвучава като изпръхтяване:

— Сперхей — и пояснявам, вече овладял гласа си. — Планинска рекичка, която няма и трийсет мили от извора до устието.

— Планинска рекичка… — повтаря той, като обръща очи нагоре. — Значи едва ли може да смъкне до морето нещо повече от две кофи камъни?

Като за човек, който не е инженер, преценката му е изключително добра, но не го казвам, а само кимвам.

— Добре. Мисля, че си изяснил въпроса с теснината, наносите и реката. Браво и на Херодот. Същински фокусник. Направил е толкова ловък пас, че две и половина хилядолетия никой не го е забелязал. Моля те, продължавай.

— Вечерта реших да проверя какво в действителност е писал за Термопилите бащата на историята…

Ди изсумтява силно, при което пуска през ноздрите си две струи дим като разярен дракон.

— Бащата на историята… — провлечено изговаря той и дръпва дълбоко от лулата. Подигравка ли долових в гласа му, или нещо близко до презрение? Още две струи дим. — Баща на историята го е нарекъл Марк Тулий Цицерон, който е живял шест века по-късно. Съвременниците на Херодот открито са го обвинявали в лъжи и съчинителство заради парите на атиняните. Какво друго е излъгал за Термопилите?

Челюстта ми увисва с такава скорост, че едва успявам да задържа устата си затворена. Какво ли се е случило, та Ди реагира така остро? В следващия момент усещам как от раменете ми се свлича тежък товар — необходимостта да му поднасям истината на хапки и гарнирана с тлъст сос от хвалби по адрес на древните елини.

— Той твърди, че заедно с тристате спартанци на Леонид гръцката войска е наброявала около шест хиляди души. А само воините на персийския цар Ксеркс били… — за всеки случай поглеждам в бележника си — 2 641 610. Още толкова били хората от обслужващия персонал, така че Ксеркс бил довел от Персия 5 283 220 души.

— Надявам се, че не ги е изброил поименно за по-голяма достоверност.

— Не, но затова пък дебело подчертава, че в това число не влизат жените, които месят хляб, конкубинките и евнусите.

— Правилно. Какво са някакви си двеста-триста хиляди души? Естествено, че не влизат в сметката — казва Ди, повтаря драконовския си номер и изръмжава: — Пет и половина милиона! По онова време сигурно в цяла Персия не е имало толкова хора. Джон, бъди така добър, не ме занимавай повече с антични измишльотини, а говори по същество.

— Запитах се защо Херодот е писал за Термопилите, когато е ясно, че не е възможно подобна битка да се е състояла там. Първата причина е, че мястото е доста отдалечено от Атина и по онова време дори най-недоверчивият читател не би тръгнал да проверява думите му на място. Още повече, че от предполагаемата дата на битката са били минали над шестдесет години.

Тук млъквам, за да преценя обстановката. Засега Ди ме слуша с явен интерес.

— Бих казал, че по-важното е друго — продължавам. — Къде се е водила истинската битка и кои са участвали в нея? Мисля, че ако тя е била нейде на територията на тогавашна Елада, Херодот не би имал нужда да я премести край Термопилите. Следователно битката се е водила не на гръцка територия, а другаде. Ала това означава, че ролите са били разменени. Гърците са нахлули в друга страна, а местните са се отбранявали героично. Вероятно единственото вярно нещо у Херодот е, че защитниците са се сражавали до последния човек.