Джон Кей - Тракийският капан

— Хорезмийците са дали на света лечителя Авицена, създателя на алгебрата Абу ал Хорезми, астронома Бируни, да не говорим за пророка Заратустра, чиято майка е била хорезмийка. Омар Хаям може и да е персийски поет, но е получил образованието си в Хорезъм. Е, както подобава на наследници на многовековна култура, афганистанските узбеки гледат с превъзходство на останалите народности. Това обаче си има и отрицателна страна. Ако човек се поразрови както трябва, в дъното на всеки голям проблем ще открие хорезмиец. Разбира се, като оставим настрани Осама бин Ладен, който също не беше местен жител. Подозирам, че афганците още преди Христос са знаели, че никой не може да стане велик в собственото си село.

— Знаех си, че не бива да те питам — мрачно казва Ди. — Сега се чувствам разочарован като Уотсън след поредното обяснение на Холмс.

Ласкателството дава криле на мисълта ми и тя съзира незабелязана до момента връзка. До тук от наша гледна точка историята се развива съвсем щастливо. Защо тогава Ди се е сетил за мен? Стомахът ми се стяга в предчувствие за неприятност.

— Каква е лошата новина, сър?

От високо вдигнатите му вежди разбирам, че моите съграждани от Баня вероятно са ме заразили с балканска прямота. Докато се чудя как по-елегантно да му се извиня, загдето не съм въртял и сукал колкото изисква британската традиция и собствените му аристократични стандарти, той се привежда към мен.

— В понеделник в Кабул е бил отвлечен британски гражданин.

За някои терористични групировки отвличанията на чужденци са начин да си набавят средства, ала в Афганистан талибаните и останките от Ал-Кайда предпочитат да се борят срещу Големия Бял Дявол с атентати.

За свободния печат пък едно отвличане представлява страхотна новина, която може да бъде дъвкана в продължение на седмици. Това обаче явно е било успешно заметено под килима. Следователно отвлеченият не е бил нито редови британец, нито официално лице.

— Някой от САС, нали? — и продължавам с една догадка, от която по гърба ми плъзва оная неприятна хладина, когато усетиш, че някой те наблюдава скришом:

— От групата, която е провела операцията в Мазари Шариф?

Ди кимва.

— Патрик О’Флехърти. Командирът.

10 август

Брадфорд, Великобритания

Лаконичността на отговора е ясен знак, че информацията за отвличането не е стигнала до Ди по официалните канали. Не се учудвам, защото съперничеството между отделните служби е стара британска традиция. Хората от САС със сигурност вече водят свое собствено разследване и едва ли биха били щастливи, ако съзрат как дългият ни любопитен нос се пъха в техните работи. От друга страна, интуицията ми подсказва, че Ди също не изгаря от нетърпение да им разкрие същността на онова, което Остриетата са намерили в Мазари Шариф. Толкова по-зле за мен — засега отвличането изглежда единствената налична следа, а очевидно ще ми се наложи да ходя около техните разследващи на пръсти, за да не ме усетят.

— Предполагам, че официално никой не знае какво е правил командирът там. Доколкото ми е известно, базата на Остриетата се намира в Кандахар и няма никаква причина ръководител от нисък ранг като О’Флехърти да пътува чак до Кабул.

Ди ми подава последното късче от мозайката, с което вероятно разполага.

— Знае се само, че за последно човек с неговото описание е бил забелязан на „Чикън стрийт“.

Появяването на О’Флехърти на „Чикън стрийт“ е, меко казано, озадачаващо. Това е улицата на занаятчиите и търговците на бижута, музикални инструменти, статуетки и дърворезби — изобщо на всички тези излъчващи източна красота и мистика предмети, които са като магнит за чуждите туристи. Да не би пък точно тогава да е предстояла ротация в специалните части? Само че аз не вярвам в случайните съвпадения.

— Сър, да отвлечеш посред бял ден офицер от САС е задача, която граничи с невъзможното. Самият факт на отвличането разкрива много — подхващам анализа си. — Готовността за поемане на толкова голям риск и перфектната организация, която се изисква за подобна акция, са характеристики, които не отговарят на профила на обикновен противник. С други думи, съществува огромна вероятност някой твърде силен и с огромни възможности да е започнал срещу нас игра с високи ставки. Или пък някой не толкова силен иска ние да мислим така.

— Имаш ли някакво предположение?

Въпреки че имам не едно, а три, свивам рамене. Засега предпочитам да премълча, защото изказването на глас на една хипотеза обвързва разума с нея в не по-малка степен от писменото й изложение.