Джон Кей - Тракийският капан

Настанен удобно в старото кожено кресло „Ливингстън клъб“ аз го изчаквам да заеме любимата си поза и да измъкне лулата и тютюна. После, за да отвлека вниманието му от музикалния дразнител, му предлагам неочаквана гледна точка към творбата на Флекър.

— Една от най-силните пиеси на източна тема — казвам. — И същевременно една от най-подвеждащите.

— Какво имаш предвид?

— Името на любимия менестрел на Харун ар Рашид. Ако Ишак стигне до Самарканд, без пътьом да си смени името, краят на Златния път със сигурност ще му се види черен. Флекър вероятно го е нарекъл така заради звучността и източния аромат, който носи името. Само че как ли бихме реагирали ние, ако някой сирийски или персийски драматург реши да вкара в пиесата си фаворита на някой наш крал или кралица, като го нарече Магаре?

Млъквам, за да се насладя на ефекта, но днес Ди не е склонен да поощрява самолюбието ми.

— Продължавай — казва той, като тъпче с отмерени движения лулата си.

— За ухото на англоговорещия театрал Ишак може да звучи добре, но за истинските жители на Самарканд това е име, достойно само за някой от събратята на Ийори. Чудя се каква част от нашите представи за другите народи е формирана от подобни недоразумения, гафове или откровено непознаване на техните реалии и истински мотиви.

Той запалва лулата си и във въздуха се разнася познат аромат. Приятно е да разбереш, че вкусовете на някои хора са също така неизменни, както белите скали на Дувър. Сигурен съм, че Ди продължава да си купува тютюн единствено от онзи магазин на „Слоун стрийт“, а любимите си вратовръзки с райета тип „рибена кост“ — от „Хародс“.

— Синхронистичност — отронва загадъчно той подир първата струйка дим, отправена към кристалния полилей в центъра на тавана. После обръща глава към мен и дава необходимото разяснение:

— Карл Густав Юнг е смятал, че някои неща в живота вървят ръка за ръка, без между тях да има причинно-следствена връзка.

Ако идеята му е, че моите и неговите мисли водят горе-долу в една и съща посока, можеше да го каже и по-ясно. Какво всъщност прави Ди? Защо отлага истинския брейнсторминг и вместо него отмята един след друг пунктовете от някакъв свой въпросник? Дали поддържам източните си езици, бих ли приел с ентусиазъм нова мисия, не се ли боя да поема риск…

Нормално е да ме проверява. На негово място аз също бих желал да се уверя, че трите години, през които не съм го виждал, не са променили съществено човека пред мен. Ако искам да съкратя процедурата, е глупаво да се обиждам. По-добре е да предвидя кой е последният и най-важен въпрос и да дам отговор, преди въпросът да бъде зададен. Доколкото го познавам, моят шеф се възхищава най-много на бързината на мисълта и полета на интуицията, така че е време аз да взема инициативата.

— Сър, уважавам синхроничността, но предпочитам причинно-следствената връзка между факти и изводи.

Той леко се усмихва.

— Добре, Джон, ще карам по същество. Наркотрафикантите са били петима и са карали стар микробус. За три дни са стигнали от Лашкар Гах до Балх. Градът Балх.

— През Херат ли са минали? — питам, въпреки че заради релефа на страната съм почти сигурен.

Извисяващата се на над 20 000 фута планина Хиндукуш е оставила отпечатъка си като тигрова лапа върху целия Североизточен и Централен Афганистан. В резултат основната пътна мрежа прилича на сплескан откъм северозапад пръстен, който обикаля подстъпите към планината. В посока изток — запад има що-годе приличен път, свързващ разположения близо до западната граница с Иран град Херат със столицата Кабул на изток. Пряка връзка между Севера и Юга обаче няма. Така че ако искаш да се добереш от югозападната провинция Хелманд до северната Балх, трябва да заобиколиш през Херат. Другият възможен маршрут — през Кандахар и Кабул, не само е по-дълъг, но и минава през най-размирните райони на страната.

— През Херат — лаконично отвръща Ди. — В Балх са останали три дни. Нямаме информация какво са правили толкова време там. На четвъртия ден вечерта са напуснали града, но не са отишли надалеч, а са спрели да нощуват в Мазари Шариф.

Между Балх и Мазари Шариф — административният център на провинция Балх — има не повече от 20 мили, така че следващият извод идва почти от само себе си.

— Взели са това, което са чакали, и са побързали да се махнат от града. Понеже е било късно, не са имали време да стигнат до границата и затова са спрели в Мазари Шариф — казвам аз и го поглеждам очаквателно.