Джон Кей - Тракийският капан

— Доколкото разбирам, наркотрафикантите са обезвредени. Момчетата, които дръзват, разбира се, са победили — перифразирам аз мотото на Остриетата 2 2 Who dares win — Който дръзва, побеждава. — Бел.прев. .

Ди щастливо се усмихва. Нали ви казах, че си умира за каламбури? Но когато усмивката му угасва, не отговаря, а рязко сменя темата.

— Навремето разправяха, че можеш свободно да говориш няколко диалекта на дари — в гласа му прозвучава слаба нотка на надежда.

— Ман та хануз ба ин забанха гап мизанам — потвърждавам аз с най-доброто си кандахарско произношение.

Той или не успява да осмисли какво съм казал, или иска да се увери, че догадката му е правилна.

— Моля?!

— Все още мога — услужливо превеждам аз и доразпервам своята паунова опашка, като минавам на напевния хорезмийски диалект, макар че заради вродената си скромност се ограничавам само с езиците, които се говорят в региона: — Хоразъмчаден хам адабий узбекчаден башка хам унча-мунча пущунча соллимен. (Говоря хорезмийски диалект, литературен узбекски и горе-долу пущу.)

Може би този път Ди е подготвен и долавя познатите звукосъчетания, но по-вероятно е направил справка в досието ми:

— Говориш още узбекски и пущу, така ли?

Нещо в тона му подсказва, че колкото и да е сериозно това, което все още не ми разкрива, шефът се забавлява с нашия диалог не по-малко от мен. Преди години мислех, че се ползвам със статута на любим възпитаник именно заради общите ни упражнения в словесна еквилибристика. Дали обаче това важи и днес? Дори да е така, все пак е по-разумно да спазвам дистанцията. А за да не се досети Ди, че не е единственият забавляващ се в нашата малка компания, не казвам нищо, а отговарям само с утвърдително кимване.

— Не ми се ще да те тревожа, ала това те прави основен претендент за мисията.

С което не ми казва нищо ново. Изминалите години обаче май са променили нещо, защото ми се струва, че долавям известна неискреност в неговата загриженост.

— За мен е чест да служа на Нейно Величество. Кога тръгвам?

Доволството, което за един кратък миг смекчава чертите му, говори, че той никога не се е съмнявал в моята готовност да се върна.

— Няма да е чак толкова бързо, Джон, защото ситуацията изглежда много заплетена. Никога досега не се е случвало да нямаме представа нито кои са замесени, нито за какво точно става дума. А и още не зная дали не е неоправдан риск да изпратя именно теб.

Очевидно изминалите години са променили не само мен. Когато след 11 септември юрна целия отдел да дири скривалището на Осама бин Ладен, Ди не изглеждаше чак толкова предпазлив и загрижен. От друга страна, след като операцията в Тора-Бора завърши с половинчат успех или по-скоро половинчат неуспех и Бин Ладен избяга заради шизофреничната нерешителност на шефовете на нашите отвъдокеански съюзници и безумното им бавене, Ди ме изтегли от активна дейност и ми намери тихо убежище.

— Ще внимавам — обещавам и го заглеждам очаквателно. Когато мълчанието се проточва прекалено дълго, добавям: — Надявам се, че за десет години афганците, с които тогава си имах работа, са се преселили в един по-добър свят или поне са забравили как изглеждам.

Ди поклаща празната си чаша, после изглежда с подозрение тримата студенти, които влязоха преди малко и започнаха игра на най-близката до нас билярдна маса.

— Хайде да излезем. Тук взе да става доста шумно.

Интерлюдия

Кабул

Бронзовото лице не издаваше, че Каландара вътрешно кипи от ярост. Беше се научил да прикрива своите чувства през младежките си години, когато парещото усещане, че е безсилен срещу вековната несправедливост, не му позволяваше да заспи.

Каландара беше роден в една от малобройните зороастрийски общности. Това бяха отделни родове и племена — изолирани и затворени в себе си, пръснати из цяла Средна Азия като капки кръв, останали единствени свидетели на варварско убийство. Фактът, че беше убит не един човек, а цяла световна религия, правеше престъплението и спомена за него още по-тежки. Никой не би могъл да издържи подобно несекващо напрежение, без в него да се прекърши нещо. И склонният към екзалтация младеж възненавидя своите едноверци заради тяхната неспособност да се противопоставят на потисниците си. Спаси се от невидимото насилие над паметта си, като сам се превърна в насилник. Най-репресивната част от съветската система с радост откликна на готовността му да й служи.

За десетина години успя да се издигне до поста на заместник-началник на охраната в един свръхсекретен лагер, където съветските военни експериментираха с нови видове оръжия. Някои неща от видяното там бяха като откровение. Той разбра, че ако се сдобие с необходимите знания и материали, би могъл да превърне всекиго в свой роб. Първоначално това го ужаси, но по-късно осъзна, че неговият лъчезарен бог му е посочил средство, с което да пречупи силата на злия Ариман и да отмъсти на всички. Не, не като ги избие или изтезава до смърт — това би било твърде жалко отмъщение, — а като ги превърне в покорни изпълнители на своята воля и помисли.