Джон Кей - Тракийският капан

Някой се надига иззад една ниска масичка в дъното вдясно и леко повдига длан към мен — Ди.

— Мога ли да седна при вас, сър?

— Чувствай се поканен — той прави жест към ниска табуретка, на масата пред която има висока чаша, пълна с жълта течност. — Позволих си да ти поръчам портокалов джус. Доколкото си спомням, навремето го харесваше.

— Все още, сър. Благодаря.

Сядам и очаквателно го поглеждам. Ди не губи време и открива разговора:

— Джон, преди да минем към по-сериозни теми, би ли удовлетворил моето любопитство?

— Бих искал, сър.

— Къде живя през последните три години?

— В България, сър. Град Баня.

Челото му се набръчква в опит да си спомни откъде му е познато това име.

— Близо до Карлово. В Долината на тракийските царе — подсказвам аз.

— Тази Баня нямаше ли нещо общо с последния български цар? Как се казваше? Симеон Втори?

— Точно така, сър. Той е роден там и съседите твърдят, че от време на време идва във вилата си. Тя е на четвърт миля от моята къща — отвръщам с неочаквано за мен самия задоволство.

— Интересни съседи имаш. Не беше ли той човекът, който се отказа от короната заради някакви имоти?

— Така мислят само половината българи, сър.

— Добрата или лошата половина? Какво казват останалите?

— Че Симеон се е отказал от трона и е станал премиер заради народа си.

— Браво на тях — казва той с каменно лице и изведнъж сменя темата: — Нали не носиш мобилен телефон?

Успокоявам го, че в момента мобилният ме чака в чекмеджето на кухненския ми бюфет на две хиляди мили от тук, и няколко секунди мълчаливо се изучаваме. За разлика от бара Ди изглежда поовехтял — въпреки елегантното сако, шикозната вратовръзка и иглата със златен монограм. Или може би именно заради тях.

Какво ли вижда той у мен? Добре поддържан бивш агент, който след като е излязъл от играта, се е отдал на спортни занимания и родовата склонност да разчита надписи на езици, които поне от две хилядолетия никой не говори? При мен това тръгва от първия братовчед на прапрабаба ми — прочутия Хенри Роулинсън, който е разчел клинописа на Акад и Вавилон.

Ди обаче ми предлага съвсем друга гледна точка:

— Джон, ти си като Дориан Грей. Бих казал, че изобщо не си се променил, ако не беше този изненадващ тен. Изглеждаш потресаващо здрав и пълен с енергия.

Като се вземе предвид подозрителната препратка към Дориан Грей, „здрав“ вероятно е нещо средно между укор и оплакване: „Докато ние се борим с враговете, ти си живееш живота.“ „Пълен с енергия“ пък е прозрачен намек, че ей сега ще поиска да впрегне тази енергия в нещо полезно и родолюбиво.

— Благодаря, сър.

Още една минута мълчание. Не вярвам да не е подготвил предварително малката си реч, така че проблемът сигурно е в мен. Дали в лаконичния ми отговор е доловил липса на ентусиазъм?

— Джон, трябва да ти призная, че външният ти вид много ме обнадеждава. Предполагам, че си поддържал ума си и духа си тъй добре, както си поддържал тялото. Успя ли да разработиш теория за дезинформацията?

Влизането в режим на признания никак не ми е приятно, защото изведнъж виждам спокойния си природосъобразен живот в Баня в съвсем друга светлина — като три години интелектуално лентяйство и лекуване на несъществуващи емоционални травми. Няма как, налага се да разруша надеждите на Ди.

— За съжаление, сър, не успях да стигна много по-далеч от първоначалната идея за носещата и модулиращата информация.

Нито едно мускулче не трепва на лицето му, но Ди някак помрачнява.

— Жалко. Откакто ми помогна да създадем онази Торба лъжи , никой не е предложил нещо ново. Разбира се, нямам предвид компютърни и технически новости.

Тук се налага да направя едно пояснение.

Преди години ми хрумна как чрез един математизиран метод могат да се предотвратят нови провали от типа „Ким Филби“. Ди хареса идеята и поиска да разработя техническите подробности, структурата и правилата за работа на новия мини отдел за сегментирана сигурност, който щеше да му е пряко подчинен.

Идеята ми беше новият отдел за сигурност да композира така наречената „носеща информация“ — убедителна смесица от полуистини и проверени факти. След известно време към носещата информация се добавят модулиращи късчета. Това обикновено са внимателно подбрани факти, които, без да са от жизнено за Сикрет сървис значение, биха представлявали интерес за всеки чужд шпионин.

Случайно подбрани комбинации от модулираща информация стигат до очите или ушите на един или друг служител. Красотата на метода е в това, че различните модулиращи късчета променят силно начина, по който запознатият с тях човек възприема носещата информация. Ефектът е като от маркиране на мненията с индивидуален оцветител.