Джон Кей - Тракийският капан

Крайната цел е чрез проследяване на това каква информация е стигнала до конкретната чужда разузнавателна централа — например ФСБ или ГРУ, двата кита на руското разузнаване — да се определи кой е техният агент или неволен информатор в нашите редици. На подобен принцип — регистриране на отразени от околните предмети сигнали — се основава действието на холографията.

Верен на себе си, Ди нарече метода PARCIL (Premeditated and Randomized Controlled Information Leaking — Преднамерено и рандомизирано контролирано изтичане на информация). От тук нататък и методът, и тримата членове на отдела получиха кодовото название „Parcel of Lies“ (Торба лъжи), което доста точно отразява същността на идеята.

Само след три месеца Торба лъжи вече можеше да се похвали с елиминирането на един двоен агент на ниско равнище и двама дърдорковци. Един от тях заемаше такъв пост, че с непредпазливостта си можеше да нанесе повече вреди, отколкото двойният агент.

Много по-късно, когато заедно с няколко колеги бяхме изпратени в Афганистан, за да открием местонахождението на Осама бин Ладен, можах да оценя работата на отдела от съвсем друга гледна точка.

Вече бяхме сигурни, че шефът на Ал-Кайда се намира в една планинска долина, където може да бъде заловен. Мъжете от САС трябваше да бъдат разделени на викачи и стрелци. Стрелците щяха да заемат позиции в края на долината, за да отрежат пътя на Бин Ладен, а викачите — да я претършуват. Само че САС се намираха под американско командване, а американските генерали предпочитаха той да бъде убит не от САС, а от хората на „Делта форс“. И което се оказа фатално: генералите се бояха да позволят смъртта на свои войници.

Тази шизофренична колебливост имаше и други последици освен измъкването на Осама. Ако междувременно Ди не беше натоварил Отдела за сегментирана сигурност да обработва и постъпващата от най-горещите места по света външна информация, вашият предан Джон Кей сега едва ли щеше да бъде в състояние да ви разказва настоящата история.

След анализа на сведенията от два афганистански източника едната Торба лъжи вдигнала тревога. Предполагали, че някой от действащите за установяването на местонахождението на Обама британски агенти е разкрит и е само въпрос на време муджахидините да организират покушение срещу него.

Научих това месеци след телефонен разговор, който се състоеше от една-единствена фраза: „Искам да хванеш самолета в 15:30 и след година да те видя в Лондон.“ И Ди затвори, преди да успея да кажа: „Да, сър.“

Не зная какво му бе струвало да разпилее във всички посоки агентите си на терена в последния момент, но от някои изпуснати думи впоследствие разбрах, че светкавичните му действия бяха спасили именно моя живот. Два часа след като получих съобщението му, вече летях по обиколен маршрут към Тайланд. В посолството ме очакваше комплект нови документи и избор между пет временни убежища, където да замета следите си. Реших да се направя на луднал по Изтока авантюрист и в късния следобед на другия ден се озовах в будистки манастир с поне десетсричково име — някъде в планините недалеч от Чианг Май.

Като изключим постоянното усещане за недояждане и глад, с което скоро се примирих — вероятно омаломощен от редовните духовни практики, — манастирът ми се видя като късче от рая. Прекрасно езеро, пълно с необезпокоявани от никого риби (за будистите там убийството на животно е тежък грях), покрай което извива красива алея с пейки за медитация (два пъти по два часа дневно), свеж планински въздух (доста хладен между 3 и 5 сутринта) и издигнато на колове бунгало със собствена веранда.

От пръв поглед се влюбих във верандата и три утрини посрещах там изгрева на слънцето, докато произнасях като мантра името на манастира. На четвъртата разбрах, че не съм единственият слънцепоклонник. Между бамбуковите пръти на пода видях двуметрова змия.

Някое време се чудих дали е по-красива, или по-смъртоносна, а сетне отидох при игумена на манастира. Той внимателно изслуша описанието на змията.

— Какъв щастливец си ти! — рече той и чак притвори очи, за да изрази завистта си. — Сега всеки ден ще можеш да медитираш върху смъртта.

Нямаше смисъл да му обяснявам, че в Афганистан шест месеца съм медитирал непрекъснато на тази тема. Отидох в бунгалото и за пет минути си събрах багажа. Исках да живея в държава, която да е по-близо до Англия, да има по-малко отровни змии и имената да са по-къси.

Това беше една от причините — след като получих още две мисии от Ди и едно неочаквано наследство от втория братовчед на баща ми — да се оттегля от работа и да се заселя в Баня.