Джон Кей - Тракийският капан

— И какъв е моралът, сър?

— Че ние дишаме историята, а тя диша чрез нас. Слабостта, която навремето си проявил, утре може да те погуби.

Колкото и да е досаден, не мога да отрека, че старомодният драматизъм на Ди здравата ми опъва нервите. Стисвам зъби и му отправям най-твърдия си поглед. За моя изненада той отстъпва. Отваря централното чекмедже на бюрото и плъзва по лакирания плот към мен някаква керамична плочка.

Грижливо я вдигам с два пръста и я оглеждам. От плочката направо лъха на древност и, което е по-важно, от едната й страна съзирам непознати знаци. По-изящни, но определено сходни пиктограми виждам и на трите фотокопия на древни папируси, които междувременно са се появили на бюрото. Несъмнено това са документите, свързани с Орфей, за които вече се досетих.

— Какво е това? — питам от куртоазия.

Благоговението, което долавям в гласа му, подсказва че новото ръководство на Сикрет сървис е издигнало грижата за световната култура на нови висоти.

— Най-старата писменост в света.

Не за пръв път имам усещането, че за Ди работата в МИ6 е просто удобен претекст да издърпа световната култура от прашасалите лавици, за да я вкара в действие. Предполагам, че бащинското му отношение към мен до нейде се крепи на познанията, които имам в тази област — колкото и скромни да са те в сравнение с неговите.

Тук му е мястото да направя малко отклонение.

Според служебната мълва у Ди са си дали среща гените на Бен Джонсън, с когото си приличат като две капки вода, и лорд Байрон. Ако е вярно, това би било добро обяснение защо доста от възгледите на моя шеф са далеч от общоприетите.

Качеството на мисълта — гласи първото основно положение в неговия катехизис — зависи от богатството на речника и бързината на асоциативното мислене, които пък са пряк резултат от качеството и броя на прочетените книги. Оттук следва и никога неизричаното, но прозиращо зад всички изказвания и действия на Ди убеждение, че на върха на хранителната пирамида в шпионския свят се намира високообразованият английски джентълмен — преди всичко заради културното превъзходство, което неговите предци са трупали с векове. Приятелските разузнавания могат да копират колкото си щат всички похвати, техники и структури на британското, ала иманентно остават на по-ниско еволюционно стъпало. Амин.

Ди улавя погледа ми.

— Ще ти дам и превода, но първо ми кажи дали научи нещо повече за Орфей през тези дни.

Предавам с подробности разговора със съседа ми от Баня. Когато стигам до телефонната консултация на Лозан с неговия приятел професор, Ди ме спира.

— И казваш, че професорът е отговорил на мига?

— Не долових и секунда забавяне.

— Този човек би ни свършил добра работа. Знаеш ли къде бихме могли да го открием?

— Моят съсед каза, че той ще се върне в неделя.

Той прави физиономия, която не съм очаквал да видя другаде, освен на зъболекарския стол.

— Моля?

— Вдругиден — пояснявам с известно недоумение.

Ди ме изглежда мрачно.

— Джон, ти да не би там да си бил на диета от американски вестници? Не стига, че говориш с акцент и непрекъснато правиш разни дребни грешки — най-вече с предлозите, но това надминава…

Разбирам, че грешката, която е предизвикала неговото недоволство, е буквалният превод на Лозановите думи, и бързам да се коригирам:

— Той каза, че професорът щял да се върне в неделя.

Това като че ли успокоява Ди и той добавя почти без раздразнение:

— Тези хора нямат ли съгласуване на времената? — а сетне се връща към разказа ми. — Предполагам, че си направил справка както у Диодор Сицилийски, така и у Диоген Лаерций.

Потвърждавам и понеже умът ми все още работи в режим „Свободни асоциации“, се впускам в малка интерпретация:

— Не ми се вярва, че Диоген Лаерций е бил толкова религиозен, защото поне два века преди него писателите започнали откровено да се подиграват с гръцките и римските богове. По-вероятно е да е съзнавал, че в тезата му има нещо недостойно, и се е постарал да го прикрие зад високопарни думи и демонстративна почит към боговете. Ако живееше днес, сигурно щеше да развее знамето на политическата коректност… — тук се сещам за една нападка на Ди, която преди десет години би била немислима, и решавам мимоходом да опипам почвата — като нашите братовчеди отвъд Атлантика. Преди време четох, че се канели да преработят из основи текста на „Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“, за да отстранят всички политически некоректни и грозни думи като „линчуване“, „негър“ и „индианец“.