Джон Кей - Тракийският капан

— С други думи, лишил е мъртвите воини от единственото, което им е оставало — славата за героичната им смърт. Защо ли не съм изненадан? — казва Ди. — Имаш ли хипотеза за мястото на истинската битка?

— О, мисля, че тя е била много по-рано. Минойската цивилизация на остров Крит е изчезнала внезапно през XII век преди Христа. Повечето историци предполагат, че тогава е имало страхотно земетресение и столицата Кносос е била опожарена. Следи от пожари има и на много други места по острова.

— Чакай, чакай! На Крит нали няма вулкани?

— Няма.

— Тогава какво свързва земетресението с пожарите?

— Нищо. Освен ако микенците от Пелопонес са се възползвали от повсеместната разруха, отишли са с огромна флота и са минали с огън и меч по целия остров. Вероятно минойците отчаяно са се защищавали.

— Както при Термопилите — с неподражаема ирония подхвърля Ди.

Аз кимвам.

— Добре. Дотук изяснихме, че на гръцките историци не може да се вярва, но това не е нищо ново. Още римляните са казвали Graeca fides, nulla fides — той забелязва удължената ми физиономия и услужливо превежда: — „Гръцката дума не струва нищо.“ Какво друго?

— Моят съсед в Баня твърди, че гърците са откраднали от траките не само мита за Орфей, но и почти целия им пантеон, като са сложили на боговете гръцки имена и са принизили Дионис — върховния тракийски бог — до позицията на невъздържан пияница и незаконороден син на Зевс. Изглежда, че са изопачили силно и учението на Орфей. Склонен съм да му вярвам, защото от това, което видях в Делфи и прочетох у Диодор Сицилийски, се убедих, че първоначално светилището и Питията са били тракийски.

Ди ме изглежда остро.

— Джон, ще е по-добре да наричаме нещата с истинските им имена. Това, за което ти говориш, е класически пример за информационна война.

10 август

Брадфорд, Великобритания

Успявам да огранича реакцията си до обикновено ококорване.

— Заради мен ли го правиш? Защо трябва моята любов към древногръцката литература да замъглява погледа ми за процесите, които са скрити зад нея? — пита Ди. — Информационната война е започнала преди двадесет и пет века, само названието й е съвсем отскоро. По същата причина навремето са нарекли Херодот „историк“ — само защото точният термин още не е бил измислен. Херодот не е историк, а първият наемен журналист в света, професионален агитатор, продал перото си на атиняните. Днес бихме го определили като „блогър“. Нещо по-лошо — той е хейтър.

Изумлението, което изпитвам, отстъпва единствено на облекчението, че няма да ми се налага да се съобразявам с предполагаемите пристрастия на Ди. Той вероятно схваща, че се нуждая от малко време, за да смеля напълно думите му, защото бавно се навежда напред и протяга ръка към лулата. Движението му остава недовършено, понеже старомодният стационарен телефон на бюрото му иззвънява. Старомодна обаче е само външността на телефона, защото поведението му е на мобилен — той всъщност не звъни, а изкарва най-жизнерадостния мотив от Седмата симфония на Бетовен.

Това е втората голяма изненада за две минути. Сигналът на телефона отразява характера на човека и аз бих очаквал Ди да си избере някоя по-строга или, в краен случай, романтична мелодия. Дали не съм тълкувал погрешно склонността му да ми подхвърля все нови и нови загадки? Дали те са били не удобен инструмент за провокиране на съобразителността на неговия агент, а отражение на прикриваната заради отговорността на заемания пост игривост?

Деловият му тон като че ли опровергава моето предположение.

— Говори Ди… В колко часа?… Ще дойда, сър… Дочуване.

Когато поставя слушалката върху апарата и ме поглежда, в очите му за миг долавям трупана с десетилетия умора. После самоконтролът я изтрива и Ди бодро казва:

— Джон, опасявам се, че ще се наложи да продължим разговора утре. След половин час тръгвам за Лондон.

Сега е моментът да се възползвам от прозрението за неговия характер, което получих току-що. С недоволен израз на лицето бавно поставям листовете един върху друг и му ги подавам.

— Ето, сър.

Крайчетата на устните му потрепват.

— Не бързай, Джон, имаме още време. Не бих те държал в напрежение чак до утре.

Той бръква в чекмеджето пред себе си и плъзва към мен два листа на стандартен английски.

— Ето и превода. Прочети го и ми кажи говори ли ти нещо.

Интерлюдия

23 скирофорион (7 юли 1248 г. пр.Хр.)