Джон Кей - Тракийският капан

Спокойствието, с което Ди поставя на една плоскост Шекспир и Омир е тъй поразяващо, че неволно разтварям очи. Както се полага на потомък на Бен Джонсън той не е във възторг от великия бард, докато Омир оглавява списъка на древногръцките му любимци. Каква е била причината консервативният Ди да промени своите пристрастия?

— Човек не бива да отрича фактите, които сами му се навират в очите — казва той, с което потвърждава слуховете, че когато пожелае, може да прочете мислите ти.

— В началото на шестдесетте, когато бях студент първокурсник в „Тринити колидж“, имах щастието да слушам Тривелиънските лекции на един от най-добрите английски историци. Той каза нещо, което ме накара да преосмисля интересите си. Цитирам по памет: „Историкът улавя онзи вид факти, които иска да улови. Това означава, че преди да изследваш поднесените от него факти, трябва да изследваш самия историк.“

Тъй като професорът беше стар приятел на баща ми, след лекцията успях да си уредя среща с него. Исках да се посветя на древногръцката история, а от неговите думи излизаше, че картината, която имаме за Гърция през V в. пр.Хр., е непълна, защото е била създадена от малка група заинтересовани атински граждани. Мислех, че ще се занимавам с наука, а тезата на професора за недостоверността на писмените източници дълбоко ме смути. Той веднага разбра проблема ми.

— Скъпо момче — каза професорът, — пред голяма аудитория си длъжен много точно да подбираш думите си и да избягваш крайните съждения, които не можеш да защитиш с необорими факти, така че в лекцията се постарах максимално да смекча нещата. Историята на древна Елада е не просто непълна, а невярна и манипулирана. И то не защото от незапомнени времена царете и военачалниците са осмивали околните народи и са омаловажавали техните постижения, за да надъхат преди битка собствените си поданици и войници. Това е обикновена ксенофобия и тя е също така естествено явление като дъжда или смяната на годишните сезони. Обаче заедно с политиката в Атина се ражда и политическата пропаганда. Ако ти не желаеш да бъдеш непрекъснато манипулиран от вече мъртви автори и техните епигони, огледай се за друго поприще.

Ди оглежда критично лулата си и добавя:

— Тогава тази перспектива ми се видя толкова неприятна, че аз зарязах историята и се посветих на литературата. Но ненапразно водещият мотив във високата трагедия на древните е, че, опитвайки се да избяга от съдбата си, човек неволно спомага за нейното осъществяване. Сега имам работа, която изисква да се съмнявам във всяко сведение, всеки ред и всяка дума. Ако съм спечелил нещо, то е, че не ми се налага да се съобразявам с общоприетото мнение и нямам никакво намерение да ставам заложник на собствените си пристрастия. Amicus Plato, sed magis arnica veritas.

Той някак долавя, че тази сентенция ми е позната, защото не превежда, че Платон му е мил, но истината му е по-мила. Вместо това многозначително поглежда стенния часовник, чийто гонг в този момент отброява шест часа. За късмет, по време на лиричното му отклонение съм успял да отделя зърното от плявата.

— Бих обърнал внимание на два момента в превода — започвам. — Първо, че текстът предполага много близка връзка между троянци и траки… — и млъквам, защото той леко повдига длан.

— Пояснявам — казва Ди. — Не става дума за връзка, а за родство. Повечето учени смятат, че троянците са били траки или, по-точно казано, едно от многобройните тракийски племена. Троянската война, естествено, се е водила не заради Елена, а по военно-икономически причини, но това е друга тема. Кой е вторият?

— Вторият е свързан с Орфеевата лира, която Одисей открадва от палатката на цар Резус. За пръв път срещам такава метафора. Тя приравнява музикален инструмент към живо същество, което има сърце. И едновременно с това Одисей очевидно я смята за толкова опасно оръжие, че решава да я разруши… или, може би, да я убие. Което пък предполага, че Орфеевата лира в известен смисъл му е неподвластна, тъй като иначе сигурно би опитал сам да я използва.

Тук свивам рамене — безпомощно, защото затъвам в тресавище от догадки.

В отговор Ди бръква в чекмеджето отдясно.

— Това е копие на последния лист от оригинала. Не е преведен, защото египтолозите твърдят, че преводът е напълно лишен от смисъл.

Както предишните три и този лист е запълнен почти от край до край с пиктограми. Само че за разлика от другите, където рядко можеш да забележиш два повтарящи се знака, тук има не повече от петнадесет различни. Повечето са големи, но има четири-пет, които навсякъде са изписани почти два пъти по-дребни от другите и са прилепени към тях като долни индекси.