Томас Энгер - Мнима смърт

— Страхотно заглавие — реве Коре. — Майната им на шведските избори. Не губи много време със самолетната катастрофа. На никой не му пука, освен ако не са загинали норвежци.

— Проверяваме за това, разбира се.

— Добре. Задвижи историята с терористите. Искам подробности, какво точно са смятали да направят и какво се е объркало, потенциален брой на жертвите и така нататък.

— Заемам се.

— Супер. Следващият.

Рике Рингхайм седи до Кнут Хамерстад. Рике редактира статиите за секс и клюки. Най-важният отдел на вестника.

Коре се провиква:

— Рике, какво си ни забъркала днес?

— Ще интервюираме Кари Олсон.

Рике цялата сияе от гордост. Хенинг я поглежда и се чуди дали осъзнава, че лицето му е една голяма питанка.

— Коя, по дяволите, е Кари Олсон? — пита Коре.

— Авторката на „Как да получа десет оргазъма на ден“. Бестселър в Щатите, на челно място в класациите в Германия и Франция. В момента е в Норвегия.

Коре пляска с ръка. Звукът отеква в стаята.

— Велико!

Рике се усмихва самодоволно.

— Освен това има норвежки корени.

— Още по-добре. Друго?

— Започнахме анкета. „Колко често правите секс?“. Вече имаме доста посещения.

— Още един магнит. Привлича всеки читател. Хе-хе.

— Имаме и още един хит: интервю със сексолог, който казва, че сексът е най-важното нещо във всяка връзка. Мога да го пусна по-късно днес.

Коре кима.

— Много добре, Рике.

Той продължава нататък, сякаш е под пара.

— Хайди?

Хенинг досега не е забелязал Хайди Шус, но сега го прави. Тя все още е твърде слаба. Скулите й са изпити, гримът около вдлъбнатите й очи е твърде ярък и си е сложила червило, чийто цвят му напомня за фойерверки и евтино шампанско на нова година. Тя се навежда напред и се изкашля.

— Няма две мнения по въпроса коя е голямата новина днес: убийството в парк „Екеберг“. Информираха ме, че наистина е убийство. И то брутално. По-късно ще има полицейска пресконференция. Ще изпратя Ивер и той ще покрива историята до края на деня. Вече говорих с него.

— Страхотно. Може би Хенинг трябва да отиде с него на пресконференцията. Нали, Хенинг?

Хенинг подскача, когато чува името си.

— Ммм?

Гласът му е станал писклив. Звучи като деветдесетгодишен старец, който се нуждае от слухов апарат.

— Убийството в парка „Екеберг“. Пресконференция по-късно днес. Едно добро начало за теб, нали?

От деветдесетгодишен дядка до зелен новобранец за броени секунди. Той прочиства гърлото си.

— Да, добре.

Чува гласа, но не го разпознава като свой.

— Супер. Предполагам, че всички познавате Хенинг Юл. Той няма нужда от допълнително представяне. Знаете какво е преживял, така че го накарайте да се почувства като у дома си. Никой не заслужава това повече от него.

Мълчание. Лицето му гори отвътре. Броят на хората в стаята сякаш се е удвоил през последните десет секунди и всички го зяпат. Иска да избяга. Но не може. Така че вдига глава и вперва поглед в една точка на стената, малко над главите на всички, с надеждата да ги заблуди, че гледа към някой друг.

— Времето лети. Закъснявам за среща. Нещо друго, което трябва да знаеш, преди да хукнем да гоним кликванията?

Коре говори на дежурния редактор — мъж с черни очила, когото Хенинг никога преди не е виждал. Той понечва да отговори на въпроса, но Коре вече е скочил от стола си.

— Край на планьорката.

Излиза.

— Уле и Андерс, бихте ли ми изпратили списъците си, ако обичате?

Гласът на дежурния редактор е мек. Никой не му отговаря. Хенинг с радост осъзнава, че планьорката е свършила. Но после всички стават и се отправят към вратата, където става задръстване. Хора дишат във врата му, блъскат се, без да искат, в него. Дробовете му веднага се свиват. Изпитва остра клаустрофобия, но някак си успява да се овладее — не избутва никого от пътя си, не изпада в паника.

Вече навън, той си поема облекчено дъх. Челото му гори.

Убийство толкова скоро. Хенинг се е надявал завръщането му да е по-спокойно, да има време да се почувства уютно на работното си място, да прочете важни статии, които е пропуснал, да навакса с нещата, които са се случили, докато го е нямало, да установи контакт със стари източници, да си припомни уменията на занаята, да си възвърне работните навици, да открие къде държат всичко, да се запознае с новите си колеги, постепенно да се аклиматизира. Сега няма време за нито едно от тези неща.

Хенинг се отправя към бюрото си, очаквайки най-лошото. По време на планьорката Хайди сякаш не го е забелязала, но сега веднага се завърта на стола и го пронизва с поглед. Изправя се, дарява го с най-ярката си усмивка „Колгейт“ и протяга ръка.