Томас Энгер - Мнима смърт

— Както и да е. Знаеш какво имам предвид. И при първа възможност трябва да споменеш, че е била открита гола. Това е важно. Веднага извикваш еротичен образ в умовете на читателите. Възбуждаш ги.

Репортерът кима. Коре го плясва по рамото и се отправя към Хенинг с подскоци. Едва не се спъва в един кабел на пода, но продължава сякаш нищо не се е случило. Въпреки че вече е само на няколко метра, той изкрещява:

— Хенинг. Радвам се да те видя отново. Добре дошъл.

Коре подава ръка, но не чака Хенинг да подаде своята.

Просто грабва ръката му и я стиска. Хенинг усеща, че се е изчервил.

— Е… как я караш? Готов ли си за работа?

Хенинг се чуди дали утре да не дойде със слушалки, за да предпази слуха си.

— Ами тук съм, за начало.

— Супер. Фантастично. Имаме нужда от хора като теб. Хора, които знаят какво искат читателите и как да им го доставят. Страхотно. Секс и насилие, насилие и секс! Циците и задниците пълнят джобовете!

Коре се смее на глас. Лицето му потрепва, очите му примигват, но той продължава, сякаш нищо не се е случило. През годините е съчинил много подобни лозунги. Обожава лозунгите.

— Хмм. Реших да те сложа да седнеш тук, при останалите от отдела.

Коре взима Хенинг за ръката и го повежда към една червена полупрозрачна преграда. Отвъд нея бръмчат шест компютъра, по три от всяка страна на квадратното бюро. На една кръгла масичка зад нея е натрупана планина от вестници.

— Може би си забелязал всички промени в офиса, но дори не съм си помислял да пипам твоето работно място. Точно такова, каквото си го оставил. След това, което се случи, мислех, че ти… ами… ще искаш сам да решиш дали има нещо, което искаш да изхвърлиш.

— Да изхвърля?

— Да. Или подредиш. Или… нали знаеш.

Хенинг се оглежда.

— Къде са останалите?

— Кой?

— Останалите от отдела?

— Проклет да съм, ако зная. Мързеливи диванета. О, да, Хайди е тук. Хайди Шус. Трябва да е някъде тук. Сега ръководи международния отдел.

Хенинг усеща как гръдният му кош се свива. Хайди Шус.

Хайди е една от първите стажантки, които е наел от журналистическия факултет на университета преди около един милион години. Току-що дипломиралите се журналисти знаят сухата теория, но нямат представа какво прави един репортер наистина добър: личен чар и добри обноски. Ако си любопитен по природа и не се оставяш да те баламосват с глупости, ще стигнеш далече в тази професия. Но ако искаш да бъдеш един от най-добрите, трябва да бъдеш гадно копеле, да поемаш рискове, да имаш достатъчно целеустременост, да не се страхуваш от предизвикателства и никога да не се отказваш, ако си надушил интересна история.

Хайди Шус има всички тези неща. Още от първия ден, в който започва работа при тях. Освен това я гложди глад за истории, какъвто Хенинг никога не е виждал. Няма история, която да е твърде маловажна или твърде скандална за нея. Не след дълго Хайди си изгражда важни контакти в сферата, в която работи и натрупва полезен опит. Когато започва да осъзнава колко добра е всъщност, тя добавя щедро количество арогантност към щедрия грим, който си слага всяка сутрин.

Някои репортери имат аура, която сякаш съобщава на всички присъстващи: „Моята работа е най-важната в целия свят и аз я върша по-добре от всички останали.“ Хайди се възхищава от хората с остри лакти и не след дълго наостря и своите. Върши страшно много работа, дори докато още е стажантка. Изисква много от колегите си.

Когато Хайди се дипломира, Хенинг работи за „Нетависен“ 1 1 Норвежки вестник, вечерно издание. — Б.пр. . Криминалният им репортер е, но освен това се занимава с обучението на нови репортери и стажанти — казва им как стоят нещата и ги насочва в правилната посока. Или, с други думи, ги превръща от товарни мулета в репортери, които нямат нужда от това някой да виси над рамото им, за да пишат отлични статии, привличащи потребителски трафик двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

Той се наслаждава на тази част от работата си. „Нетависен“ е страхотна първа работа за един начинаещ журналист, въпреки че повечето от тях не осъзнават, че шофират болид от „Формула 1“ по улица, която става все по-задръстена от други автомобили. Всъщност повечето му подопечни не успяват да се адаптират към този начин на живот, към този начин на мислене и работа. И проблемът се крие в това, че веднага след като някой от тях се докаже като добър онлайн репортер, той или тя напуска. Добрите онлайн репортери рано или късно получават предложения за работа на друго, по-добро място, на пълен работен ден.