Томас Энгер - Мнима смърт

Всеки път, когато затваря входната врата след себе си, придобива усещането, че е пропуснал нещо. Пулсът му се учестява, обливат го горещи вълни, дланите му се изпотяват. По коридора вдясно има подвижна сгъваема стълба. Покатерва се и отваря чантата „Клас Олсон“, която винаги го чака на старата зелена закачалка. Вади кутия батерии, посяга към димния детектор, вади батерията и я заменя с нова.

Проверява дали димният детектор работи.

Когато дишането му се нормализира, слиза от стълбата. Научил се е да харесва димните детектори. Харесва ги толкова много, че има осем.

Когато будилникът го събужда, той се обръща с разочаровано сумтене и го изключва. Отваря очи. Преполовил е сън, който сега се изпарява от паметта му. Зората се е прокраднала в апартамента му. В съня му е имало жена. Не си спомня как е изглеждала, но знае, че е била Жената на мечтите му.

Псува, след което става и се оглежда. Очите му се спират на шишенцата с хапчета и кутийката кибрит, които го посрещат всяка сутрин. Въздъхва, стъпва на пода и си мисли, че днес е денят, в който ще го направи.

Прозява се и започва с най-лесната задача. Хапчетата имат вкус на тебешир. Както обикновено, той ги поглъща без вода, защото така е по-трудно. Напъхва ги в гърлото си с пръсти, преглъща и чака да потънат надолу в храносмилателния му тракт и да свършат работата, която според д-р Хелге е за негово собствено добро.

Удря шишенцето в нощното си шкафче с ненужно настървение, сякаш за да се разбуди. Грабва кутийката кибрит. Бавно я отваря и поглежда съдържанието й. Двадесет дървени войници от ада. Вади един и докосва сярата — червената шапчица от концентрирано зло. На кутийката пише Сигурни клечки .

Какъв оксиморон.

Притиска тънката клечка отстрани на кутийката, но точно преди да я плъзне, ръцете му се сковават. Съсредоточава се и мобилизира цялата сила, на която е способен, в ръцете и пръстите си, но малката дървена тресчица просто отказва да помръдне, отказва да се подчини и остава на място. Започва да се поти, гръдният му кош се свива, опитва се да си поеме дъх, но не може. Прави втори опит. Вади втори войник от ада и напада кутийката с него, но скоро осъзнава, че този път има още по-малко сили и волята му е още по-слаба, и затова се отказва да превърне мисълта в действие. Спомня си, че трябва да диша и сподавя писъка, надигнал се в гърлото му.

Твърде рано е, това обяснява всичко. Арне, който живее на горния етаж, може би още спи, въпреки навика си ден и нощ да рецитира поезията на Халдис Мурен Весос.

Хенинг въздъхва и внимателно връща кутийката кибрит на същото място на нощното шкафче. Нежно прокарва ръка пред косата си. Докосва лицето си на местата, където кожата е различна, по-мека, но не толкова гладка. „Белезите отвън са нищо в сравнение с белезите отвътре“ — мисли си той и става от леглото.

Спящият град. Точно тук иска да бъде, точно сега. В квартал Грюнерльока рано сутрин, преди градът да се е събудил, преди кафенетата да са се напълнили, преди мама и татко да са тръгнали на работа, а децата на училище и детска градина, и преди велосипедистите да са преминали на червено през всяко кръстовище от тук до Тофтесгате. Хората по улиците са малко, както и гълъбите.

Минава покрай фонтана на площад „Олаф Риес“ и слуша звука на водата. Добър е в слушането. Добър е и в разпознаването на звуци. Представя си, че няма друг звук, освен клокоченето на водата, и че това е денят, в който светът ще свърши. Ако се съсредоточи, може да чуе цигулки и виолончело, които си пригласят, но после заглъхват и на тяхно място чува литаври, които предупреждават за предстоящия апокалипсис.

Но днес няма време да се наслаждава на сутрешната музика. Защото отива на работа. Самата мисъл превръща краката му в желе. Не знае дали Хенинг Юл все още съществува, този Юл, който е получавал четири предложения за работа на година, който е карал немите да пеят и дните да започват по-рано само заради него — защото дебне плячката си и има нужда от светлина.

Знае кой е.

„Дали Халдис има стихове за човек като мен?“ — чуди се той. Най-вероятно.

Халдис има стихове за всякакви хора.

Спира, когато вижда жълтия тухлен колос на върха на Уртегата. Хората мислят, че огромното лого „Securitas“ на стената означава, че охранителната фирма заема цялата офис сграда, но там се помещават и няколко частни предприятия и държавни организации. Като например www.123nyheter. no , където работи Хенинг — интернет вестник, чиято реклама гласи: „Новини 1, 2, 3 — толкова е лесно!“