Томас Энгер - Фантомна болка

Намира празно място до прозореца и осведомява Дюрим и Йетон за трите безплодни часа, прекарани в Гол. След това се обляга на стената и преценява ситуацията. Възможно е Бренден да е седял на същото място, гледайки през същия прозорец. Какво ли си е мислил? Какви ли планове си е правил?

Мьонес звъни на Флюрим, като говори изключително тихо.

— Откри ли дали Номер едно има приятели или роднини някъде между Фло и Финсе?

— Не съм открил такива.

— Да не е бил тук по време на военната си служба?

— Не. Изпратили са го в Йорстадмуен.

— Разшири мрежата. Провери профила му във Facebook. Провери дали има приятели, които живеят някъде наблизо.

Флюрим въздъхва.

— Трябваше да сме приключили с това преди два дни. Имам друга работа. От утре искам да ми плащаш допълнително.

— Ще работиш, докато свършим работата. Това беше уговорката.

— Свършихме работата миналия четвъртък. Днес е събота. Колко още ще ми платиш?

Мьонес въздъхва и клати глава.

— Ще обсъдим хонорара ти, когато се върна. Междувременно искам да…

— Не.

— Какво каза?

— „Ще обсъдим хонорара ти?“ Какви са тези глупости?

Мьонес затваря очи и вдишва дълбоко.

— Какво трябва да направя, за да те накарам да си свършиш работата?

— Двадесет на ден.

Мьонес клати глава.

— Ще ти дам десет.

— Петнадесет.

— Съгласен. Но по-добре открий нещо, с което да ги заслужиш.

— Не се тревожи, старче. Имам новини за теб. Вече нямам картина от апартамента на Номер две. Появиха се ченгета, които го претърсиха. Откриха камерите и ги отнесоха.

Мьонес затваря и иска да запрати телефона през прозореца. След няколко минути минават покрай Ол.

Ол. Гол. „Откъде измислят тези имена?“

Хенинг влиза под рубиненочервения навес и спира пред двамата охранители, запречили входа на клуб „Асгард“.

— Кой от вас е Петер Холте? — пита той.

Охранителите се споглеждат, след което по-грамадният от двамата изпъчва гърди.

— Не вдигате телефона си — казва Хенинг.

Холте не отговаря, а продължава да го гледа втренчено. Лампата над входната врата осветява плешивото му теме.

— Търсих ви няколко пъти — продължава Хенинг.

— А вие сте?

— Казвам се Хенинг Юл.

Изражението на Холте не се променя.

— Не ви познавам.

— Не, но аз познавам вас. Вие сте братовчед на Туре Пули.

Холте не отговаря.

— Ще влизате ли или не? — пита другият охранител.

— След малко. Първо искам да поговоря с Петер. Аз съм репортер.

— Не говоря с репортери — казва Холте и го поглежда с презрение.

— А пребивате ли ги?

Хенинг внимателно наблюдава как мускулите на Холте се стягат, а лицето му потъмнява. Самият Хенинг застава малко по-разкрачено и изпъчва гърди.

— Един мой колега беше пребит снощи. На връщане от този клуб.

Хенинг трябва да присвие очи, за да види зениците на Холте в дрезгавата светлина.

— Не знаем нищо за това — обажда се другият охранител. Хенинг не извръща поглед от Холте.

— Защо носите ръкавици?

Холте поглежда надолу към ръцете си, след което прави крачка напред. Загорилото му лице е почервеняло.

— Какво искате?

В миналото Хенинг би се уплашил от двамата здравеняци пред себе си.

— Искам да знам дали снощи сте пребил моя колега.

Холте изсумтява. Светлината от лампата над входа кара обецата на ухото му да заблести. Гласът на другия охранител е по-мек:

— Петер ви каза, че не иска да го интервюират. Трябва да уважите желанието му или ще ви помоля да напуснете.

Хенинг гледа Холте още няколко секунди, след което вдига ръце и казва:

— Добре.

Другият охранител му прави път и отваря вратата. „Може би ще е забавно ако на влизане «случайно» блъсна издутото от мускули рамо на Холте“ — мисли си Хенинг, но после решава, че си е играл достатъчно с огъня за една вечер. Въпреки всичко, той все пак иска да се прибере вкъщи жив и здрав.

Шведският барман му казва да се качи горе, където е офисът на Евен Нилунд. На малката сцена танцува жена с източноевропейски произход, която се опитва да събуди интереса на малобройната публика с чувствени движения.

Хенинг има чувството, че се качва в таванско помещение. Коридорът пред него завършва с вход, който прилича на вагина. Осветлението е приглушено. На стената вляво има картина на жена, която прави секс с посечен воин. „Сигурно е Фрейя 18 18 Фрейя — Богинята на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта в скандинавската митология. — Б.пр. “, мисли си Хенинг и помни това, което е учил в училище за викингите, умрели в битка. В скандинавската митология тази смърт се изобразява като еротично преживяване.