Томас Энгер - Фантомна болка

Хенинг тръгва надолу по коридора, спира пред една отворена врата и надниква вътре. Мъж, седящ на стол с гръб към него, се обръща.

— А, ето ви и вас.

Четири телевизионни екрана са монтирани на стената пред бюрото на Евен Нилунд. Той става, когато Хенинг влиза, и двамата се ръкуват.

— Значи ме намерихте.

Нилунд сочи към един стол и Хенинг сяда.

— Нещо за пиене?

Хенинг клати глава, въпреки че ризата му е залепнала за гърба, а гърлото му е пресъхнало. Оглежда се. Стените са украсени със снимки на разсъблечени жени, реклами и изрезки от вестници и списания. Картината на всеки монитор се сменя на няколко секунди. Хенинг вижда бара, сцената, някакъв коридор, тази стая от птичи поглед и улицата пред клуба. Петер Холте стои неподвижно с палци, втъкнати в колана си.

— Знам кой сте — казва Нилунд.

— Така ли?

— По-рано днес говорих с Гайр Грьонинген. Той ми намекна, че може да се отбиете. Това, което се случи с вашия колега, е ужасно.

Нилунд клати глава. Хенинг го изучава с поглед, чудейки се дали съчувствието, изписано в очите му, е истинско.

— Вашият колега ми каза, че според вас Туре Пули е бил невинен.

Хенинг вдига ръка пред устата си и кашля.

— Значи ви е казал? Да, така смятам. Чудя се дали е бил пребит заради това.

— От кого?

— Точно това е проблемът. Може би от вас.

Нилунд се усмихва.

— Погледнете ме — казва той. — Тежа шестдесет и осем кила. Някои от момичетата ми могат да ме бият на канадска борба.

— Възможно е. Но мъжете, които работят за вас, са нещо различно.

Хенинг сочи към екрана, където Петер Холте спира с ръка видимо пиян мъж на средна възраст, който иска да влезе в клуба.

— Мога да ви уверя, Юл, че никой тук не е бил замесен в нападението срещу вашия колега.

— Искате да кажете, че знаете какво правят служителите ви по всяко време на денонощието?

— Поне докато са на работа — да.

— И ги държите под око от тук?

Хенинг сочи мониторите.

— И лично, когато съм долу.

— Ясно. Тези монитори записват ли?

— Да.

— Значи можете да откриете кой е излязъл от клуба след моя колега?

— Мога.

— Бихте ли го направили?

Нилунд се усмихва.

— Съжалявам за случилото се с вашия колега, Юл, но клиентите ми имат право на дискретност. Не мога да ви пусна записи на нещата, които се случват тук просто защото искате да го направя.

— Мога да накарам полицията да ви принуди.

— Заповядайте. Полицаите могат да изгледат записите само ако имат необходимите документи. Искам да бъда пределно ясен — не е нищо лично.

— М-м.

Хенинг отново се оглежда. Една от камерите е насочена към врата, на която пише „Глитнир“ 19 19 Глитнир — Дворец в небесния град Асгар, в който живеят скандинавските богове. — Б.пр. .

— Защо скандинавска митология? — пита Хенинг и отново се обръща към Нилунд.

— Видар предложи тази тема.

— Видар Фел?

— Да. Преди няколко години, когато обсъждахме отварянето на клуба, решихме, че ни трябва нещо, което да го отличава от останалите. Видар спомена Фрейя и викингите и други подобни. Бях силно заинтригуван от скандинавската представа за секса. Решихме, че това е една много оригинална идея и така се роди „Асгард“.

— Значи Видар се е интересувал от скандинавска митология?

— Да. Много.

„Интересно“ — мисли си Хенинг и си спомня, че бащата на Фел е професор по скандинавистика. Най-вероятно Видар е наследил любовта към скандинавската митология от него. Хенинг има чувството, че това откритие е много важно, но не знае защо.

Известно време седи и гледа часовника в долния десен ъгъл на един от мониторите. Сеща се за деветнадесетте минути, които Туре Пули не може да обясни. Ако наистина е бил невинен и е пристигнал навреме за срещата, как е възможно времето да е излетяло толкова бързо?

„Отговорът е очевиден“ — мисли си Хенинг. Той не може да повярва, че едва сега се сеща за тази възможност. Времето не тече бързо, освен ако някой не го ускори.

Някой е саботирал часовника на мобилния телефон на Пули. Някой с лесен достъп до него.

Миа е на работа и днес. Турлайф влиза във фоайето на хотела и й се усмихва.

— Здрасти — казва той.

— Здравей.

— Чудех се дали може да ползвам лаптопа ти още веднъж? Само за няколко минути.

— Разбира се — отговаря тя.

— Много ти благодаря. Просто искам да проверя нещо.

— Ползвай го, колкото искаш. Няма проблем.

Миа се усмихва и му подава лаптопа над тезгяха. Турлайф го взима.