Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Господине, трябва да го потърсите от мобилния си.

Галисън поклаща глава.

— Охранителите не носят телефони, докато са на работа, защото при всеки голям концерт — имам предвид детски концерт, защото с концертите за възрастни е различно, — линиите се претоварват и връзката става невъзможна. Затова носят…

Холи побутва Ходжис.

— Недей. Ще го уплашиш и той ще я задейства. Знам, че ще я задейства.

— Не е изключено да е права — обажда се Джером и добавя (сещайки се с известно закъснение, че е стажант) едно „сър“.

Галисън с безпокойство ги гледа.

— Кого да уплашите? Какво да задейства?

Ходжис се е съсредоточил изцяло върху пазача.

— С какво поддържат връзка? Радиостанции? Уокитокита?

— Да. С едни такива мънички… — Той подръпва ухото си. — Абе, с едни, дето приличат на слухови апаратчета. Дето агентите на ФБР и Сикрет Сървис ги носят по филмите. Какво става тук? Нали не е бомба? — Не му харесва изражението върху бледото и потно лице на Ходжис. — Господи, сигурно е!

Ходжис го заобикаля и влиза в огромния склад, пълен до тавана с реквизити, декори, музикални стойки и всякаква бутафория; тук се помещават също дърводелска и шивашка работилници. Музиката гърми все по-силно, той диша все по-трудно. Болката пълзи по лявата му ръка, усеща тежест върху гърдите си, но умът му е бистър.

Брейди или се е обръснал до голо, или се е подстригал съвсем късо и се е боядисал. Може с някакво мазило да е изменил цвета на кожата си, да носи цветни контактни лещи или очила. Но въпреки това е отишъл сам на момичешки концерт, което не минава незабелязано. Лари Уиндъм е насочен по дирите му. Освен това стои въпросът с експлозивите. Холи и Джером знаят за тях, обаче Ходжис е по-наясно. Брейди е взел и сачмени лагери — вероятно цели купища. Дори ако не са го хванали по описание, как е минал на пропуска? Само некадърници ли работят в отдел „Охрана“?

Галисън го разтърсва за лявата ръка и той усеща как болката се качва чак в слепоочията му.

— Ще отида лично. Ще намеря някой охранител и ще го накарам да се свърже с Уиндъм по радиостанцията, за да слезе тук и да говори с вас.

— Не — отсича Ходжис. — Няма да го правите.

Холи Гибни е единствената с ясен поглед върху нещата. Мистър Мерцедес е в „Минго“. Има бомба и само благодарение на Божията милост още не я е взривил. Твърде късно е за полицията, твърде късно е за охраната на ЦКИ. И за него е твърде късно.

Обаче.

Ходжис присяда на един празен сандък.

— Джером. Холи. Елате тук.

Те се подчиняват. Джером се е ококорил и едва сдържа паниката си.

— Не е било достатъчно да си обръсне главата. Трябвало е да си придаде безпомощен вид. Досещам се как е станало и ако съм прав, знам къде е.

— Къде? — пита младежът. — Кажи ни. Ще го заловим. Ще го пипнем.

— Не е проста работа. Той непрекъснато ще бъде нащрек и ще проверява личния си периметър. Освен това те познава, Джером. Купувал си сладолед от проклетото фургонче „Хапни сладко“. Ти сам ми каза.

— Бил, хиляди хора са купували сладолед от него.

— Разбира се, но колко негри живеят в Уест Сайд?

Джером замлъква — сега е негов ред да си хапе устните.

— Голяма ли е бомбата? — пита Галисън. — Може би не е зле да включа противопожарната аларма?

— Само ако искате купища от трупове — отвръща Ходжис. Все по-трудно му е да говори. — Веднага щом надуши опасност, той ще взриви бомбата. Това ли искате?

Галисън не отговаря и Ходжис се обръща към двамата Уотсъновци, които тази вечер Бог (или каприз на съдбата) му е отредил за помощници.

— Не можем да рискуваме с теб, Джером, а аз определено съм вън от играта. Той ме е следил много преди да знам, че съществува.

— Ще го издебна в гръб — казва Джером. — Няма да ме види в тъмното.

— Ако правилно се досещам къде седи, шансовете ти в най-добрия случай са петдесет на петдесет. Не е достатъчно.

Ходжис се обръща към жената с побеляваща коса и лице на невротична тийнейджърка.

— Възлагам ти тази задача, Холи. Сега той държи пръста си на спусъка и само ти можеш да се доближиш плътно до него, без да събудиш подозренията му.

Тя затиска с ръка изпохапаните си устни, но явно преценява, че е малко, защото ги затиска и с другата си ръка. Очите й са ококорени и влажни. „Опазил Господ“ — помисля си Ходжис. Този израз не за пръв път му идва наум, когато стане въпрос за Холи Гибни.

— Само ако ти дойдеш с мен — прошепва тя през пръсти. — Тогава сигурно…

— Не мога — признава той. — Получавам инфаркт.