Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Гледай си пътя — повтаря тя.

— Освен това картата ви дава право на десет процента намаление в обектите на нашите партньори — първокласни ресторанти и изискани магазини — разказва електронният глас в ухото на Ходжис.

После — да не повярва човек — преминава по същество:

— В централния офис няма свободен сътрудник, който да приеме обаждането ви. Ако вътрешният номер, с който искате да се свържете, ви е известен, може да го наберете във всеки момент. В противен случай, моля, изслушайте ни внимателно, защото има промени и размествания в системата. За да се свържете с Алвин Джонс от администрацията на Драматичния театър, изберете едно-нула. За да се свържете с Белинда Дийн от каса, изберете едно-едно. За да се свържете с Вал Кимиън от Градския симфоничен…

„Майко мила — мисли си Ходжис, — това е тъпият каталог на «Сиърс». И то в азбучен ред.“

Мерцедесът се накланя и поднася, докато Джером шеметно се спуска по извитата рампа на изход 4-А. Долу светофарът свети в червено.

— Холи, ти как мислиш?

Тя поглежда към булеварда, без да отлепя телефона от ухото си.

— Ако побързаш, ще успееш. Ако искаш да ни убиеш всичките, мотай се още.

Джером натиска педала на газта. Мерцедесът на Оливия пресича четирите платна, прави остър завой наляво, гумите свистят. Чува се глух звук от сблъсъка с бетонния разделител. Гръмва нестроен хор от клаксони. Ходжис мимоходом мярва как един микробус се качва на тротоара, за да ги избегне.

— За да се свържете с отдели „Декори“ и „Доставка на продоволствия“, изберете…

Ходжис забива юмрук в купето на мерцедеса.

— Къде са се дянали ШИБАНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА?

Златистите арки на „Макдоналдс“ вече са съвсем наблизо, когато роботът информира Ходжис, че може да се свърже с отдел „Охрана“, като избере три-две.

Той избира вътрешния номер. Дава, че звъни четири пъти, след което някой вдига. Чутото кара Ходжис да се запита дали не полудява.

— Здравейте, благодарим ви, че позвънихте в Центъра за култура и изкуства на Средния запад — сърдечно го поздравява роботът. — Където правим живота по-хубав и сбъдваме мечти.

— Защо не започват, госпожо Робинсън? — пита Дайна Скот. — Минава седем и десет.

Таня мисли да им разкаже за концерта на Стиви Уондър, на който отиде в гимназията — беше обявен за осем часа, а започна чак в девет и половина, — но решава, че не е нужно да ги плаши.

Хилда намръщено гледа телефона си.

— Пак не мога да набера Гейл — оплаква се тя. — Глупавите линии са прето…

Преди да довърши, затъмняват залата. Това предизвиква бурни възгласи и овации.

— О, мамо, толкова се вълнувам — прошепва Барбара и Таня с умиление вижда, че дъщеря й се е просълзила. На сцената излиза диджей с тениска на симпатягите от БАМ-100. Прожектор очертава пътя му.

— Здравейте, приятели! — провиква се той. — Как сте?

Пак гръмват аплодисменти — всички в препълнената зала се чувстват много добре. Таня забелязва, че настанените в двата сектора за хора с увреждания също ръкопляскат. Всички без мъжа с обръснатата глава. Той само си седи. „Сигурно се страхува да не изпусне снимката“ — помисля си тя.

— Готови ли сте за Бойд, Стив и Пийт? — подгрява ги водещият.

Нови радостни писъци.

— А готови ли сте за КАМ НОУЛЗ?

Момичетата (повечето биха изгубили дар-слово в присъствието на своя идол) изпадат в делириум. Готови са, няма спор! Боже , как да не са готови! Още малко и ще умрат от вълнение!

— След няколко минути ще видите декори, които ще ви вземат ума, но сега, дами и господа… и особено вие, момичета… посрещнете… РАУНД… ХИИИИИЪР!!!

Публиката става на крака и когато сцената потъва в пълна тъмнина, Таня разбира защо момичетата толкова настояваха да вземат телефоните си. Някога всички държаха горящи клечки кибрит или светеха със запалки „Бик“. Тези хлапета са вдигнали мобилните си телефони и миниатюрните екранчета изпълват залата с бледо лунно сияние.

„Как се сещат за такива неща? — чуди се Таня. — Кой ги е научил? А нас кой ли ни е учил?“

Май никой.

Сцената се осветява в алено. В този момент едно обаждане най-сетне се промъква по задръстените линии и мобилният на Барбара Робинсън започва да вибрира. Тя не му обръща внимание. Точно сега не й е до разговори по телефона (за пръв път в живота й), а дори да вдигне, няма да чува онзи, който я търси — вероятно брат й. Шумът в „Минго“ е оглушителен… и Барб се кефи. Бавно размахва вибриращия телефон над главата си. Всички правят същото, даже майка й.