Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

Солистът на „Раунд Хиър“ с широки крачки излиза на сцената, облечен в невероятно прилепнали джинси — Таня Робинсън се чуди как се е напъхал в тях. Кам Ноулз отмята русата си грива и запява „Ще прогоня самотата ти“.

Повечето зрители продължават да стоят изправени и да държат високо мобилните си телефони. Концертът е започнал.

Мерцедесът завива от Спайсър Булевард по разклонение, осеяно с табели „ДОСТАВКИ ЦКИ“ и „СЛУЖЕБЕН ВХОД“. Половин километър по-нататък се натъкват на ролетна врата. Затворена е. Джером спира до един стълб, на който е монтиран интерком. Този път табелата е: „ЗА ДА ВИ ОТВОРЯТ, ПОЗВЪНЕТЕ“.

— Кажи им, че сме от полицията.

Джером сваля стъклото и натиска копчето. Нищо не се случва. Джером го натиска отново и този път задържа пръста си. На Ходжис му идва кошмарна мисъл: най-сетне някой се отзовава на продължителния звън и това е женският електронен глас, който освен стария си репертоар им предлага и десетина нови опции.

Само че този път се разнася човешки глас, нищо че не е много дружелюбен:

— Служебният вход е затворен.

— Полиция — казва Джером. — Отворете.

— Какво искате?

— Току-що ви казах. Отворете проклетата врата. Положението е напечено.

Вратата започва да се повдига, но вместо да се придвижи напред, Джером пак натиска копчето.

— Отдел „Охрана“ ли сте?

— Аз съм пазачът — отвръща нелюбезният глас през пукането на интеркома. — Ако ви трябва „Охрана“, позвънете им в офиса.

— Там няма никого — обяснява Ходжис на Джером. — Всички работят на терен, всички до един. Влизай.

Джером вкарва вътре мерцедеса, въпреки че вратата не се е вдигнала докрай, и остъргва прясно положената боя.

— Може би са го заловили — казва той. — Разполагат с описанието му, така че може би са го хванали.

— Не са — отговаря Ходжис. — Вътре е.

— Откъде знаеш?

— Ослушай се.

Все още не се чува музика, но през спуснатото стъкло на колата се долавя тътен на басѝ.

— Концертът е започнал. Ако хората на Уиндъм бяха арестували бомбаджия, незабавно щяха да прекъснат шоуто и да евакуират хората.

— Как е успял да проникне в залата? — пита Джером и удря кормилото. — Как?

Ходжис вижда ужаса на момчето. И се чувства виновен. Всичко стана заради него.

— Нямам представа. Получиха снимката му.

Широка бетонна рампа води към товарна площадка. Няколко души от техническия персонал седят върху сандъци с озвучителна техника и пушат — сега им е паднало да си починат. През отворена врата, водеща към задната част на „Минго“, долита музика, която се слива с басовия тътен и с още един шум: радостните възгласи на хиляди момиченца, всяко от които може да се окаже в епицентъра на взрива.

Хитростта, с която Хартсфийлд се е промъкнал вътре, има значение, доколкото може да им помогне да го намерят — а как да сторят това в тъмна зала, пълна с хиляди хора?

Докато Джером паркира пред рампата, Холи се обажда:

— Де Ниро се подстрига като мохикан. Може и Хартсфийлд да го е направил.

— За какво говориш? — пита Ходжис, докато с мъка се надига от задната седалка. Мъж в панталони „Кархартс“ с цвят каки е застанал на вратата.

— В „Шофьор на такси“ Робърт де Ниро играе луд на име Травис Бикъл — обяснява тя, докато тримата бързо тръгват към пазача. — Когато реши да убие сенатора, той си обръсна главата, за да не го познаят. Но не цялата — остави си гребен по средата. Не ми се вярва Брейди Хартсфийлд да е с „мохикан“ — би изглеждал твърде нелепо.

Ходжис си спомня космите в мивката. Косата на покойницата имаше друг цвят (вероятно получен чрез боядисване). Холи може и да е куку, но в случая е права: Хартсфийлд си е обръснал главата. Само че дори това не може да му е помогнало, защото…

Пазачът излиза да ги посрещне.

— За какво е цялата работа?

Ходжис показва картата си, като за пореден път закрива с палец срока на валидност.

— Детектив Бил Ходжис. Как се казвате, господине?

— Джейми Галисън. — Той стрелва с поглед Джером и Холи.

— Аз съм негов партньор — казва Холи.

— Аз съм негов стажант — казва Джером.

Техниците ги гледат. Някои на бърза ръка са угасили цигарите си, които може би не съдържат точно тютюн. Зад вратата, осветено от мощни лампи, се вижда складово помещение, пълно с бутафория и рисувани декори.

— Господин Галисън, имаме сериозен проблем — казва Ходжис. — Трябва да ми доведете Лари Уиндъм тук, и то веднага.

— Недей, Бил. — Въпреки нарастващата си тревога той забелязва, че Холи за пръв път се обръща към него на „ти“. Само че не реагира на молбата й: