Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Полицейското управление, с кого да ви свържа?

— Спешно ме свържете с Марло Еверет от архива.

— Съжалявам, господине, но госпожа Еверет си тръгна преди половин час.

— Бихте ми ли дали номера на мобилния й?

— Господине, нямам право да съобщавам такива све…

Ходжис не желае да губи време за безсмислени спорове, затова прекъсва точно когато Джером излиза на околовръстното със сто километра в час.

— Какъв е проблемът, Бил? Защо още не си…

— Млъкни и си гледай пътя, Джером — намесва се Холи. — Господин Ходжис прави всичко по силите си.

„Истината е, че тя не иска да се свържа с когото и да е — мисли си Ходжис, — защото единствено и само ние можем да попречим на Брейди.“ Връхлита го шантава мисъл: че Холи е надарена с паранормални способности и ги използва, за да не допусне други хора и тяхната битка. И нищо чудно да е така. Като се има предвид с каква скорост кара Джером, ще стигнат до ЦКИ, преди Ходжис да се добере до началството.

Студеният разум му нашепва, че така може би е най-добре. С когото и да се свърже, Лари Уиндъм отговаря за охраната на „Минго“, а Ходжис не му се доверява. Кибритлията винаги е налитал с юмруците, без да разсъждава кой е прав и кой — крив, и едва ли се е променил.

Въпреки всичко е длъжен да опита.

Връща мобилния на Холи.

— Не мога да се оправя с тези модерни джаджи. Набери „Справки“ и…

— Първо набери сестра ми — намесва се Джером и на един дъх диктува номера.

Холи набира Барбара — палецът й се движи толкова бързо, че погледът не може да го догони. Слуша.

— Гласова поща.

Джером изругава и увеличава скоростта. На Ходжис му остава надеждата, че с тях в мерцедеса се вози и ангел-хранител.

— Барбара! — крещи Холи. — Омитайте се незабавно от концерта! На мига! Темпо! — Тя затваря. — А сега какво? „Справки“ ли искахте?

— Да. Поискай номера на отдел „Охрана“ към ЦКИ, набери го и тогава ми дай телефона. Джером, ние сме за изход 4-А.

— Към ЦКИ е 3-Б.

— Да, ако ти трябва централният вход. На нас ни трябва служебният.

— Бил, ако нещо се случи със сестра ми и майка ми…

— Нищо няма да им се случи. Отбий по 4-А. — Междувременно работата на Холи твърде се е проточила. — Холи, какъв е проблемът?

— Няма директна връзка с отдел „Охрана“. — Тя набира нов номер и му подава мобилния. — Трябва да минеш през централата на ЦКИ.

Ходжис с такава сила притиска айфона към ухото си, че го заболява. Дава, че звъни. Звъни. Звъни.

На минаване покрай изходи 2-А и 2-Б Ходжис вижда ЦКИ. Осветен е като джубокс. Огромният паркинг е пълен с коли. Най-сетне обаждането му е прието, но преди да е казал и дума, електронен женски глас започва да му изнася цяла лекция. Говори бавно и внимателно, сякаш се обръща към човек, чийто роден език не е английският и затова има затруднения с разбирането му.

— Здравейте, благодарим ви, че позвънихте в Центъра за култура и изкуства на Средния запад, където правим живота по-хубав и сбъдваме мечти.

Ходжис слуша, притиснал здраво телефона на Холи до ухото си; пот се стича по лицето и врата му. Седем часът и шест минути. Мерзавецът ще изчака началото на шоуто — успокоява се той (всъщност се моли), а рокконцертите винаги закъсняват.

— Запомнете — сладко реди роботът, — че ние зависим от вашата подкрепа, и в момента имате възможност да се сдобиете с годишен абонамент за програмата на Градския симфоничен оркестър, както и с абонамент за премиерите на драматичния театър тази есен. Освен че ще спестите петдесет процента от редовната цена…

— Какво става? — провиква се Джером, докато подминават 3-А и 3-Б. Следващата табела указва: „ИЗХОД 4-А, СПАЙСЪР БУЛЕВАРД, 1 КМ“. Джером е подхвърлил на Холи своя телефон и тя безуспешно се опитва да набере първо Таня, после Барбара.

— Слушам глупавите им реклами — обяснява Ходжис. Отново разтрива мястото под лявата си плешка. Болката е тъпа, както при възпален зъб. — След изхода поемаш наляво. После надясно — на първата или на втората пресечка. Ще се ориентираш по „Макдоналдс“. — Въпреки че сега мерцедесът развива сто и трийсет километра в час, двигателят му сънливо мърка.

— Ако чуем взрив, ще полудея — лаконично съобщава момчето.

— Гледай си пътя — отсича Холи. Между зъбите й стърчи незапалена цигара „Уинстън“. — Ако не катастрофираш, всичко ще бъде наред. — Тя пак звъни на Таня. — Ще го спипаме. Спипаме, спипаме, спипаме.

Джером й хвърля един поглед.

— Холи, ти не си нормална.