Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

От микрофоните по тавана се разнася попмузика, но момичетата, които заемат местата и пъплят между редовете със седалки, я заглушават с възторжените си гласчета. Лъчите на прожекторите кръстосват залата. Летят фризбита. Тук-там тупкат големи надуваеми топки. Брейди е изненадан единствено, че няма следа от виенското колело и лигавите декори. Защо въобще ги пренасяха, ако няма да ги използват?

Разпоредител с жълта лента на ръкава току-що е настанил засмяното момиченце с крака като клечки и тръгва към него, но Брейди го отпъжда с ръка. Мъжът усмихнато го потупва по рамото и отива да помогне другаде. Брейди стига до първия от двата сектора за хора с увреждания. Спира до засмяното момиченце с крака като клечки. То се обръща към него с усмивка:

— Не е ли вълнуващо?

Брейди се усмихва, като си мисли: „Още нищо не знаеш, кучко саката.“

Таня Робинсън гледа сцената и си спомня първия си концерт — на „Темпс“ — и как Боби Уилсън я целуна на „Моето момиче“. Беше толкова романтично.

От тези спомени я изтръгва дъщеря й, която дърпа ръката й.

— Виж, мамо, ето го онзи мъж. При другите хора с колички. — Барбара сочи по-надолу вляво. Там седалките са били демонтирани, за да се освободят два реда за инвалидни колички.

— Виждам го, Барбара, само че не е възпитано така да зяпаш хората.

— Надявам се и той да си изкара страхотно, а ти?

Таня се усмихва на дъщеря си:

— Естествено, мила.

— Може ли да ни върнеш телефоните? Трябват ни за началото на шоуто.

„Сигурно да си направят снимки“ — предполага Таня… защото отдавна не е ходила на рокконцерт. Отваря дамската си чанта и изважда шарените телефони. Чудо на чудесата: момичетата просто си ги взимат. Те са твърде възбудени от ставащото наоколо, за да се обаждат или да пускат есемеси. Таня целува Барб по главата, отпуска се на седалката и потъва в мисли за целувката на Боби Уилсън. Не точно първата, но първата хубава .

Надява се, че когато му дойде времето, на Барб също ще й провърви.

— Алилуя, алилуя, алилуя! — възкликва Холи и се плесва по челото. Приключила е с компютър 1 — на него няма нищо особено — и е преминала на компютър 2.

Джером откъсва поглед от компютър 5, който, по всичко личи, е пълен само с видеоигри от рода на „Голямата автокражба“ и „Дълг на честта“.

— Какво?

— Чат-пат налитам на някой, който е по-смахнат дори от мен — отговаря Холи. — Тогава ми се повишава настроението. Ужасно е, знам, но нищо не мога да направя.

Ходжис изохква и се надига от стълбището, за да види какво има. Екранът е осеян с малки снимчици. Изглеждат безобидни — сякаш по нищо не се отличават от фотосите на разголени мадами, които той и приятелите му разглеждаха в „Адам“ или „Хубави крачета“ в края на петдесетте. Холи увеличава три и ги подрежда в редица. Дебора Хартсфийлд с прозрачен пеньоар. Дебора Хартсфийлд по секси нощничка. Дебора Хартсфийлд в розово — по сутиен и гащички с воланчета.

— Божичко, та това е майка му — възкликва Джером. На лицето му е изписано отвращение, недоумение и учудване. — И както изглежда, е позирала!

Ходжис е на същото мнение.

— Случаят е само за чичко Фройд — коментира Холи. — Защо непрекъснато си разтривате рамото, господин Ходжис?

— Разтеглил съм мускул — казва той. Но вече подозира, че причината е друга.

Джером поглежда десктопа на компютър 3, превключва на снимките на госпожа Хартсфийлд, но изведнъж ги затваря и отново се взира в десктопа.

— Олеле! Виж, Бил!

В долния ляв ъгъл на монитора има иконка — син чадър.

— Отвори я — нарежда Ходжис.

Джером я отваря, но папката е празна. Няма неизпратени съобщения, а както се знае, старата кореспонденция от „Синия чадър“ отлита направо в електронния рай.

Джером сяда пред компютър 3.

— Това трябва да е работният му компютър, Холс. Сто на сто.

Тя сяда до него.

— Мисля, че другите са най-вече камуфлаж — за да се престори, че цъка на звездния кораб „Ентърпрайз“, ако се наложи.

Ходжис посочва папка, кръстена 2009.

— Я да видим в тази.

На екрана се отваря друга папка, кръстена „ОБЩИНСКИ ЦЕНТЪР“. Джером го отваря и излиза дълъг списък със статии за кървавите събития от април 2009.

— Мръсникът си е правил албум с вестникарски изрезки — казва Ходжис.

— Прегледай всичко на този компютър — заповядва Холи на Джером. — Започни с харддиска.

Момчето започва оттам.

— По дяволите, вижте тази гадост. — Посочва папка „ЕКСПЛОЗИВИ“.