Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Отваряй! — Холи го хваща за раменете и го разтърсва. — Отваряй, отваряй, отваряй!

Джером се подчинява и се показва друга папка. „Чекмеджета в чекмеджетата“ — помисля си Ходжис. Компютърът не е нищо друго освен викторианско бюро с подвижен капак и безчет тайни отделения.

— Ей, момчета, вижте само! — Холи им посочва един файл. — Свалил е цялата „Готварска книга на анархиста“ от „Битторент“. Това е незаконно!

— Ти пък! — пренебрежително подхвърля Джером и тя забива юмрук в гърба му.

Болката в рамото на Ходжис се усилва. Той пак се качва горе на стълбището и тежко присяда. Помощниците му, приведени над компютър 3, не забелязват, че се е отдръпнал. Той слага ръце на бедрата си („Моите дебели бедра, моите тлъсти бедра“) и започва бавно и дълбоко да диша. Само това липсваше: да получи инфаркт в къща, където е проникнал с взлом, придружаван от непълнолетен и с жена, в чиято глава е пълен хаос. Къща, където на горния етаж лежи мъртва красавица — момичето на масов убиец.

„Моля ти се, Господи, само да не е инфаркт. Моля ти се.“

Прави още няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Сподавя едно оригване и болката започва да намалява.

Ходжис седи с наведена глава и гледа в процепите между стъпалата. Нещо проблясва на светлината от флуоресцентните лампи. Той се отпуска на колене и пропълзява под стълбището, за да види какво е. В дланта му натежава сачмен лагер от неръждаема стомана, по-голям от тези в Бияча. Ходжис съзира изкривеното си отражение в облата му повърхност и в главата му се избистря една мисъл. Не, не се „избистря“ — по-точно изплува като подутия труп на удавник.

Още по-нататък под стълбището е захвърлен зелен чувал за боклук. Ходжис изпълзява до него, стискайки в юмрук сачмения лагер, и чувства как паяжините, провиснали под стълбището, милват олисяващото му чело. Джером и Холи възбудено спорят, но сега не му е до тях.

Хваща чувала със свободната си ръка и запълзява назад. Капка пот парва окото му и той примигва. Отново сяда на стъпалата.

— Отвори му пощата — казва Холи.

— Голям началник се извъди! — оплаква се Джером.

— Отваряй, отваряй, отваряй!

„Именно началник“ — помисля си Ходжис и отваря чувала за боклук. Вътре има парчета жица и счупена печатна платка. Те лежат върху някаква дреха в цвят каки, може би риза. Ходжис смита парчетата от жица настрана и изважда дрехата. Не е риза, а туристически елек с множество джобове. Хастарът е срязан на няколко места. Той бърка в един прорез и намира още два сачмени лагера. Това не е туристически елек, вече не. Бил е приспособен за друга цел.

Масово убийство.

Незнайно защо Брейди го е опразнил и изхвърлил. Дали защото се е пренасочил към трудовата борса тази събота? Сигурно. Експлозивите са в колата му, освен ако междувременно не е откраднал друга. Той…

— Не! — изпищява Джером и продължава да вика: — Не! Не, не. ЗА БОГА, НЕ!

— Моля ти се, дано не е това — проплаква Холи. — Дано не е това.

Ходжис захвърля елека и бързо слиза при компютрите, за да види какво е докарало до ужас стажант-Уотсъновците. Става дума за писмо от сайта FanTastic , в което се благодари на господин Брейди Хартсфийлд за поръчката му:

„Можете незабавно да разпечатате билета си. В залата е забранено влизането с чанти или раници. Благодарим ви, че поръчахте от FanTastic, където най-яките места за най-яките концерти са на един клик разстояние.“

По-надолу пише: РАУНД ХИЪР: ЗАЛА „МИНГО“ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА НА СРЕДНИЯ ЗАПАД, 3 ЮНИ 2010, 19.00 ЧАСА.

Ходжис затваря очи. „Значи все пак е шибаният концерт. Допуснахме грешка, което е обяснимо… но не и простимо. Моля ти се, Господи, не му позволявай да проникне вътре. Моля ти се, Господи, направи така, че служителите на Кибритлията да го заловят на входа.“

Това може да се окаже по-голямо зло, тъй като Лари Уиндъм живее с идеята, че си има работа с педофил, а не с луд бомбаджия. Ако той забележи Брейди и се опита да го закопчае с типичната си грубост и припряност…

— Седем без петнайсет е. — Холи показва дигиталния часовник върху екрана на компютър 3. — Възможно е да чака на опашката, но сигурно вече е влязъл.

Ходжис знае, че тя е права. Заради многото деца са започнали да пускат преди шест и половина.

— Джером — казва той.

Младежът не отвръща. Втренчил се е в писмото на екрана, потвърждаващо покупката, и когато полага ръка на рамото му, Ходжис има чувството, че докосва камък.

— Джером.