Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

„И няма Хънта-Мънта“ — мисли си.

„Тъпкано ще ти го върна“ — мисли си.

Галисън ги превежда през двете работилници, минават покрай няколко гримьорни и поемат по широк коридор, предназначен за пренасяне на сглобени декори. Стигат до товарен асансьор, чиито врати са отворени. От шахтата кънти весела попмузика. Песента е за любов и танци. На Холи не й е нито до едното, нито до другото.

— Асансьорът не ви върши работа — обяснява Галисън, — той ще ви качи зад кулисите, а оттам можете да стигнете до залата единствено през сцената. Вижте какво, онзи мъж наистина ли е получил инфаркт? И вие наистина ли сте от полицията? Изобщо не приличате на ченгета. — Той поглежда Джером. — Вие сте твърде млад. — Поглежда Холи с още по-явно съмнение. — А вие сте…

— Твърде смахната? — любезно му подсказва тя.

— Друго щях да кажа. — Вероятно, само че това си мисли. Холи знае. Жена, която някога е имала прякора Хънта-Мънта, разбира от тези неща.

— Ще се обадя на полицията — продължава пазачът. — На истинските ченгета. И ако е някаква шега…

— Постъпете както намерите за редно — отговаря Джером, мислейки си: „Защо не? Ако ще, да се обади на Националната гвардия. Така или иначе всичко ще се реши през следващите няколко минути.“ Ясно му е като бял ден, ясно е и на Холи. Револверът, който Ходжис му даде, е в джоба му. Тежък е и за негово голямо учудване — топъл. С изключение на въздушната пушка (подариха му я за деветия или десетия рожден ден въпреки възраженията на майка му) никога не е носил оръжие, а викторито сякаш е живо .

Холи посочва вляво от асансьора.

— Каква е тази врата? — Галисън не отговаря и тя продължава: — Помогнете ни. Моля ви. Може и да не сме истински полицаи, може би сте прав, но сред публиката действително има човек, който е много опасен.

Тя дълбоко си поема въздух и изрича думи, в които не може да повярва, макар да са самата истина:

— Ние сме единствената ви надежда.

След кратък размисъл Галисън кимва:

— Стълбището е доста дълго и води до левия вход. Най-горе има две врати. Лявата е за навън. Дясната е за залата — ще излезете точно пред сцената. Толкова отблизо ще ви се пукнат тъпанчетата.

Джером докосва ръкохватката на револвера и пита:

— А къде точно се намира секторът за хора с увреждания?

Брейди я познава. Познава.

Отначало не се сеща откъде — като дума, която ти се върти на езика, но не излиза от устата ти. После, когато бандата запява за любов на дансинга, му светва. Къщата на Тийбъри Лейн, където галеникът на Ходжис живее със семейството си — свърталище на чернилки с бели имена. С изключение на кучето, де. То се казва Одел — типично негърско име, и Брейди планираше да го убие… а вместо това уби майка си.

Брейди си спомня деня, когато черньото (глезените му бяха боядисани в зелено от тревата, окосена за шишкото) дотича до фургончето „Хапни сладко“. А сестричката му се провикна: „Вземи ми шоколадов, Джери! Моооля!“

Малката грозотия се казва Барбара и това е точно тя — в целия си блясък. Седи вдясно два реда по-напред с приятелките си и с една жена, очевидно майка й. Джером го няма и Брейди е безумно щастлив. Чудесно, нека Джером живее.

Но без сестра си.

И без майка си.

Да го видим тогава .

Без да откъсва очи от Барбара Робинсън, плъзва показалец под снимката на Франки и намира превключвателя на джаджа 2. Поглажда го през тънкия плат на тениската, както му беше разрешено — само в няколко особени случая — да погали зърната на майка си. В този момент вокалистът на „Раунд Хиър“ с прилепналите джинси прави шпагат, който едва не му смазва топките (при условие че има такива), после скача на крака и излиза на авансцената. Момичетата пищят. Под светлината на прожекторите размахват към него нокти, боядисани във всички момичешки цветове на дъгата.

— Хей, падате ли си по лунапаркове? — провиква се Кам.

Зрителките хорово отвръщат:

— Дааа! — Иска ли питане.

— А някой целувал ли ви е до полуда в лунапарк?

Писъците им едва не отнасят покрива. Публиката отново е на крака, прожекторите отново кръстосват лъчи и разсичат тъмнината. Брейди вече не вижда групата, но няма значение. Знае какво предстои, защото присъстваше на разтоварването на декорите.

Понижавайки гласа си до интимен шепот, усилван многократно от микрофона, Кам Ноулз обещава:

— Добре, заслужихте си целувките.

Зазвучава карнавална музика — синтезатор „Корг“ свири мелодия, която по-рано се е изпълнявала на калиопа 86 86 Музикален инструмент, създаден през XIX в., известен още като парен орган. Той се състои от големи свирки, в миналото — локомотивни, които с помощта на пара или компресиран въздух издават мощни звуци. Използвал се е най-вече в цирковете или на параходите. — Б.пр. . Изведнъж сцената се превръща във водовъртеж от светлини: оранжеви, сини, червени, зелени, жълти. Разнася се всеобщо ахване, когато декорите започват да се спускат. Както въртележката, така и виенското колело вече се въртят.