— Много мило. Ако не си чул, победихме в Ирак.
— Може да съм в оставка, но още не съм изкукал, драги. Искаш ли да обядваме заедно и да си побъбрим? Избери заведение, аз черпя.
— Трогнат съм, но вече обядвах. Да се уговорим за утре, а?
— Право да ти кажа, графикът ми е много натоварен, Обама също ще намине да се посъветва с мен относно бюджета, обаче заради теб ще променя часовете на срещите.
— Начукай си го, Кърмит !
— По-сладко е ти да ми го туриш. — Размяната на цинични реплики е като стара песен с елементарен текст.
— Да се видим в „Демазио“, става ли? Открай време харесваш това заведение.
— Бива. В дванайсет?
— Устройва ме.
— Сигурен ли си, че ще ти остане време за мен, старото куче?
— Били, обиждаш ме. Никога не задавай този въпрос. Искаш ли да доведа Изабел?
Ходжис не иска, но отговаря:
— Щом държиш…
Навярно едновремешната телепатия помежду им още действа, защото Пийт се позамисля и промърморва:
— Май този път ще си устроим ергенски купон.
— Както кажеш. — Ходжис облекчено въздъхва. — Ще се радвам да се видим.
— И аз. Приятно ми е да ти чуя гласа, Били.
Ходжис прекъсва връзката и отново се заглежда в озъбения Усмивко, който изпълва екрана на монитора.
Късно вечерта сяда на креслото и включва телевизора, за да гледа новините в единайсет. Носи бяла пижама и прилича на шишкав призрак. Скалпът му прозира под оредяващата му коса. Водещата новина е за петролния разлив в Мексиканския залив, заплашващ да предизвика небивала екологична катастрофа. Говорителят съобщава, че е застрашена синьоперестата риба тон и че ще се смени цяло поколение, докато уловът на морски дарове в Луизиана бъде възстановен. Изригването на вулкан в Исландия (чието име говорителят произнася завалено като Ииджа-фил-кул) още прави мръсни номера на презокеанския въздушен трафик. Полицията в Калифорния съобщава, че по всяка вероятност най-сетне са на път да заловят серийния убиец, наричан Жестокия сънливец 16 16 Grim Sleeper (англ. — букв.) — жестокият сънливец. Престъпникът е наричан така, защото от време на време „заспивал“ и минавали години, докато отнеме живота на поредната си жертва. — Б.пр.
. Не се споменават имена, но заподозреният ( „Деятелят“ — казва си Ходжис) е описан като „добре облечен и културно говорещ афроамериканец“. „Да можеха сега да спипат и Магистралния Джо — мисли си Ходжис. — И Осама бин Ладен, разбира се.“ Идва ред на прогнозата за времето. Синоптичката обещава високи температури, много слънце и добавя, че е време да се приготвят банските.
— Теб искам да видя по бански, миличка — промърморва Ходжис и с дистанционното изключва телевизора. Изважда от чекмеджето револвера, на път за спалнята го изпразва и го прибира в сейфа при своя глок. През последните два-три месеца беше обсебен от намерението да се гръмне с оръжието на баща си, но тази вечер изобщо не му е до това. В ума му се мярва Магистралния Джо, само че сега Джо създава грижи другиму. Също като Жестокия сънливец, онзи добре облечен и културно говорещ афроамериканец. Дали и Мистър Мерцедес е афроамериканец? Възможно е — всички са видели само клоунската маска, риза с дълги ръкави и жълти ръкавици на волана, — но на Ходжис му се струва невероятно. Бог е свидетел, че в този град има доста чернокожи, способни на убийство, обаче тук ключова роля играе оръжието, с което е извършено престъплението. Кварталът на майката на госпожа Трилони е населен предимно със състоятелни хора от бялата раса. Чернокож, който се навърта около паркиран мерцедес SL500, щеше да бие на очи. Всъщност не е сигурно. Понякога хората са изумително ненаблюдателни. Обаче дългогодишният опит го е научил, че богаташите са малко по-наблюдателни от средностатистическите американци, особено когато става въпрос за скъпите им играчки. Не му се иска да използва думата „параноични“, но…
Но всъщност са такива, мамка му! Някои богаташи са щедри (дори онези, чиито политически възгледи смразяват кръвта), само че повечето проявяват щедрост според собствените си разбирания и в душата си (не много дълбоко в душата си) се страхуват да не би някой да им открадне подаръците по случай рождения им ден и да им изяде тортата.
Добре, тогава остава другото предположение: добре облечен и културно говорещ.
„Да!“ — мислено отсича Ходжис. Не е категорично доказателство, но ако се съди по писмото, извършителят е точно такъв. Може би Мистър Мерцедес носи костюми и е чиновник, може би носи джинси и евтини тениски и балансира гуми в автосервиз, но в никакъв случай не е неграмотен мърляв повлекан. Може би е мълчаливец (подобни същества са много предпазливи във всички аспекти от живота си, което включва и въздържане от безсмислено бръщолевене), ала когато реши да каже нещо, вероятно е конкретно и без заобикалки. Ако сте се загубили, ще ви упъти по-добре от всеки друг.
Читать дальше