Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

После сънят го грабва. Той спи дълбоко цели шест часа, преди пикочният му мехур да го събуди. В полусън отива до тоалетната, облекчава се, отново си ляга и спи още три часа. Събужда се, когато слънцето наднича през прозореца и птиците чуруликат. Отива в кухнята и си приготвя обилна закуска. Тъкмо когато прехвърля от тигана две препържени яйца върху препечените филийки и бекона в чинията, внезапно се сепва.

Някой пее.

Самият той.

Слага в миялната съдовете от закуската и отива в кабинета, за да анализира писмото. Най-малко двайсет и пет пъти е правил разбор на подобни писма, но никога сам, а с помощта на Пийт Хънтли и на други двама партньори преди него. Повечето бяха заплашителни послания от бивши съпрузи (и от една-две бивши съпруги) и не бяха повод за главоблъсканици. Авторите на някои прибягваха до изнудване, а на други — до шантаж, което си е пак изнудване. Едно беше от похитител на дете, който искаше нищожен откуп, а три-четири, включително писмото от Мистър Мерцедес, бяха изпратени от убийци, признаващи вината си. Две от тях очевидно бяха от хора с психични проблеми. Третото може би беше от серийния убиец, наричан Магистралния Джо. Ами това? Отговаря ли на истината или е измама? Написаното вярно ли е, или е фантазиране на човек с болен мозък?

Ходжис отваря чекмеджето на бюрото, изважда бележник и откъсва най-горния лист със списъка за пазаруване. После взема химикалка от чашата с писалки до компютъра. Първо се замисля за презерватива. Ако онзи наистина е бил с кондом, после го е прибрал… което беше напълно логично. Заради съдържанието и защото върху латекса биха могли да останат пръстови отпечатъци. Ходжис се замисля и за други подробности, споменати в писмото, например как предпазният колан се закопчал, когато мерцедесът се врязал в хората, и как колата подскачала, когато ги прегазвала. Нямаше начин онзи да ги е научил от вестниците, защото не се споменаваха в дописките, но пък може и да си ги е измислил. Дори казва, че…

Ходжис препрочита писмото и намира изречението: „Въображението ми е доста развинтено.“ Да, обаче две подробности не би могъл да си измисли. Подробности, които бяха запазени в тайна от медиите.

В графата в бележника, озаглавена „ИСТИНА ЛИ Е?“, той написва: „МРЕЖИЧКА ЗА КОСА. БЕЛИНА.“ Мистър Мерцедес беше отнесъл със себе си и мрежичката също като презерватива (може би още нахлузен на оная му работа, ако изобщо е бил с презерватив), но криминалистът Гибсънс беше сигурен, че онзи е носил мрежичка, защото от вътрешната страна на клоунската маска, захвърлена на местопрестъплението, не бяха открити залепнали косми. Обаче миризмата на белината, използвана за дезинфекция на плувните басейни и унищожителка на ДНК, още се усещаше. Несъмнено онзи е използвал голямо количество.

Де да беше само това! Най-потресаваща е самоувереността му. Този тип не изпитва никакво колебание.

Ходжис се поколебава, после написва с главни букви: „ТОВА Е ЧОВЕКЪТ.“ Отново се поколебава, задрасква „ЧОВЕКЪТ“ и написва „МРЪСНИКЪТ“.

Отдавна не е размишлявал като полицай и още по-отдавна не се е занимавал с подобна работа (като на криминалистите, обаче без фотоапарати и камери, без микроскопи или специални химикали), но щом се захваща, бързо си възвръща уменията. Разграфява лист хартия и съставя нещо като таблица с подробностите в текста, които са му направили впечатление.

АБЗАЦИ ОТ ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ

ФРАЗИ, В КОИТО ВСЯКА ДУМА ЗАПОЧВА С ГЛАВНА БУКВА

ФРАЗИ В КАВИЧКИ

ЗАСУКАНИ ФРАЗИ

НЕОБИЧАЙНИ ДУМИ

УДИВИТЕЛНИ

Престава да пише и, почуквайки с писалката по зъбите си, препрочита посланието от „Драги детектив Ходжис“ до „Дано настоящето писмо Ви е повдигнало духа!“. После добавя още две забележки на листа, на който вече почти няма място за писане.

ИЗПОЛЗВА МЕТАФОРА ОТ БЕЙЗБОЛА, МОЖЕ ДА Е ЗАПАЛЯНКО.

РАЗБИРА ОТ КОМПЮТРИ (ДАЛИ Е ПОД 50?)

Не е много сигурен относно тези съображения. Метафорите от спорта се използват често, особено от политически анализатори, а напоследък осемдесетгодишни хора имат профили във Фейсбук и в Туитър. Самият той използва само дванайсет процента от потенциала на своя „Мак“ (така твърди Джером) и не може да бъде причислен към компютърните гении. Така или иначе все отнякъде трябва да започне, пък и нещо му подсказва, че анонимният изпращач е млад. Открай време притежава талант да анализира подобни писания, да не говорим, че в тази работа интуицията играе ключова роля.