Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

„Дали ме е видял да държа оръжието на баща си? Да захапвам дулото?“

Нищо чудно — и през ум не му беше минало да спусне щорите. Типично за стар глупак — да се чувства в безопасност в дневната си, без да му хрумне, че някой може да го наблюдава с бинокъл. Или че Джером ще го види, докато бодро подтичва по алеята и се провиква отдалеч „Нек’ви зъдачки?“ Само че ако младокът го видеше да милва оръжието и да захапва дулото, щеше да изпадне в паника. Щеше да каже нещо.

Наистина ли Мистър Мерцедес мастурбира, като си представи как премазва онези несретници?

През дългите си години в полицията Ходжис е виждал неща, които не би споделил с човек извън системата. Тези отровни спомени му вдъхват увереността, че вероятно ненормалникът не лъже за мастурбацията и задето му липсва съвест. Някъде беше чел за кладенци в Исландия, които са толкова дълбоки, че когато хвърлиш камък в някой от тях, не чуваш плискането на водата. Мисли си, че душите на някои хора са като тези кладенци. И че устройването на борби между скитници или безделници не е най-голямото падение на човешката раса.

Отново сяда на креслото, изважда мобилния си телефон от чекмеджето на масичката, слага вътре револвера и затваря чекмеджето. Натиска бутона за бързо избиране на полицейския участък, но когато дежурната пита към кого да прехвърли обаждането, той възкликва:

— Да му се не види! Сгрешил съм номера. Извинете за безпокойството.

— Не сте ме обезпокоили, сър — отговаря жената и по гласа й личи, че се усмихва.

Не, засега няма да се обади на никого. Няма да предприеме каквото и да било, преди да размисли. Преди хубавичко да размисли. Той се взира в телевизора, който за пръв път от месеци насам е изключен.

Същата вечер Ходжис отива с колата до търговския център „Нюмаркет Плаза“ и си поръчва вечеря в тайландския ресторант. Самата госпожа Бурамук му донася поръчката и любезно подхвърля:

— Отдавна нас не посеставали, полисай Хочис.

— Готвя си, откакто се пенсионирах.

— Оставете готвене мене. Много по-вкусно.

Едва след като отново вкусва супата със скариди „Том Ям“, приготвена от госпожа Бурамук, Ходжис осъзнава колко са му писнали недопечените хамбургери и спагетите с готов сос на компанията „Нюманс Оун“. А след десерта — тиква, пълнена с крем карамел, — си дава сметка колко му е писнала и замразената кокосова торта на компанията „Пепърдидж“. „Ще живея дълго и ще умра като щастлив човек — казва си, — ако никога повече не хапна замразена кокосова торта.“ Докато вечеря, изпива две кутийки светло пиво „Синг“, най-хубавата бира, която е вкусвал след купона в хотел „Рейнтрий“, така точно описан от Мистър Мерцедес — имаше дори „похотливо кълчеща се стриптийзьорка“. Накратко, пълна програма.

Дали откаченият не е бил там, в дъното на залата? „Твърде е възможно, Мъски, твърде е възможно“ — както казва опосумът в анимационния сериал „Депюти Дог“ 10 10 Американски анимационен сериал, създаден през шейсетте години на XX век, в който Депюти Дог (куче) е заместник-шериф във Флорида. Сред другите герои е опосумът Посибъл. — Б.пр. , известен с крилатите фрази на героите си.

Ходжис се прибира у дома, отново сяда на креслото и взема посланието от убиеца. Знае какво трябва да направи (в случай, че не предаде писмото на Пийт Хънтли), обаче няма да се опита, след като е изпил две бири. Затова пъха посланието в чекмеджето при револвера, без да си прави труда да го запечатва в найлоново пликче за веществени доказателства, и отива в кухнята за още една бира. Тази от хладилника е „Айвъри Бранд“, местно производство, обаче по нищо не отстъпва на тайландската „Синг“.

Допива я, включва компютъра, отваря Файърфокс и в полето за търсене написва „Под синия чадър на Деби“. Информацията е доста дезинформираща: „Социална страница, в която интересни хора обменят интересни възгледи.“ Ходжис се замисля дали да не продължи, после изключва компютъра. И това няма да направи. Не и тази вечер.

Откакто се пенсионира, си ляга късно, защото така намалява безсънните часове, през които се върти и ще си мисли за отдавнашни разследвания и за отдавнашни грешки, но тази вечер на бърза ръка се пъхва в леглото, при това знае, че сънят ще го споходи веднага. Чувството е прекрасно.

Последната му мисъл, преди да заспи, е финалът на посланието, написано с отровната писалка на палача. Мръсникът го подтиква към самоубийство. Интересно какво ще си помисли, ако разбере, че е постигнал тъкмо обратното — дал е на този бивш рицар на значката и пистолета стимул да живее. Поне за известно време.