Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

Нищо чудно. Преди да постъпи в колежа, той си мислеше, че онзи, който хвърля топката в играта на бейзбол, съдът, от който наливаме вода, и рамкираните неща, украсяващи стените ни, се пишат еднакво. 14 14 Английската дума pitcher означава и кана, и питчър (название на един от играчите в бейзбола); по същия начин се пише и произнася (простонародно) и думата picture (картина). — Б.пр. Срещаше в много книги думата за картина, написана правилно, но умът му отказваше да я запомни. Може би защото майка му и баща му я произнасяха неправилно и това произношение се беше загнездило в главата му.

„Ще те позная, когато те намеря, умнико — казва си Ходжис. Написва думата и отново, и отново я обгражда с химикалката си. — Ти си мръсникът, който нарича дееца «деятел».“

Прави една обиколка на квартала, за да се поразсее и да си прочисти съзнанието, и приказва с хора, които отдавна не е поздравявал. Някои е пренебрегвал седмици наред. Госпожа Мелбърн чопли нещо в градината си и като го вижда, го кани да опита домашния й кейк.

— Право да ти кажа, доста се притеснявах за теб — промърморва, след като двамата сядат в кухнята. Погледът й е като на врана, която е зърнала на шосето премазана от автомобил катеричка.

— Ами, доста трудно свикнах с пенсионерския живот. — Той отпива от кафето си. Отвратително е, но поне е горещо.

— Някои изобщо не могат да свикнат — отбелязва госпожа Мелбърн и отново вперва в него стръвните си очички. Хрумва му, че доста щеше да се озори с нея, ако я разпитваше в участъка. — Особено онези, чиято работа е била отговорна и напрегната.

— Отначало ми беше кофти да бездействам, но вече започвам да свиквам.

— Браво на теб! Онова симпатично негърче още ли работи за теб?

— Джером ли? Да. — Ходжис се усмихва, питайки се как ще реагира Джером, ако разбере, че някой от квартала го нарича „онова симпатично негърче“ . Вероятно ще се ухили и ще възкликне: „Ми, таково съм!“ Джером и неговите нек’ви зъдачки . Вече се е спрял на Харвард. Принстън е резервният вариант.

— Напоследък хлапакът си гледа работата през пръсти — отбелязва госпожата. — Моравата ти на нищо не прилича. Да ти налея ли още кафе?

Ходжис усмихнато отказва. Дори да е горещо, гадното кафе си остава гадно.

Връща се вкъщи. Краката го болят, главата — също (вероятно от чистия въздух), вкусът в устата му е противен, сякаш е сдъвкал вестник, с който е била постлана птича клетка, обаче умът му работи на бързи обороти (навярно от кофеина).

Влиза в страницата на местния вестник и сваля няколко статии за касапницата пред Общинския център. Не намира онова, което търси, в първата дописка, публикувана под страховито заглавие на 11 април 2009, нито в по-дългата статия в неделното издание от 12 април. Открива го в броя от понеделник: снимка на волана на изоставения автомобил-убиец. Гневното заглавие гласи: „ГАДЪТ СИ МИСЛИ, ЧЕ Е ЗАБАВНО“. В центъра на волана върху емблемата на „Мерцедес“ е залепен жълт емотикон. Озъбен Усмивко с тъмни очила.

Всички в полицията бяха бесни на вестникарите, защото Ходжис и Хънтли — детективите, разследващи случая, — бяха помолили снимката с емотикона да не бъде публикувана. Главният редактор сервилно се извини — станало било недоразумение. Нямало да се повтори. Давал честната си скаутска дума.

Ходжис си спомня как Пийт ядно възкликна:

— Недоразумение, дръжки! Разполагаха със снимка, която да напомпа със стероиди отпуснатия задник, на който оприличавам мижавите им продажби, и най-нагло я използваха!

Ходжис увеличава вестникарската фотография и ухиленото жълто лице изпълва екрана на монитора. „Белегът на звяра 15 15 Белегът на звяра (666) се споменава на няколко места в Библията, но основният пасаж е Откровение 13:15-18. Този белег действа като печат за последователите на Антихриста и лъжепророка (говорителя на Антихриста). Поставя се на ръката и на челото. — Б.пр. — мисли си той, — но в съвременен вариант.“ Отново взема мобилния си телефон и натиска бутон за бързо избиране — този път търси Пийт. Някогашният му партньор вдига на второто позвъняване.

— Привет, шефе в оставка. Как ти понася пенсионерският живот? — Изглежда искрено зарадван от обаждането и Ходжис доволно се усмихва. Същевременно го жегва чувство за вина, но и през ум не му минава да се откаже от „частното“ разследване.

— Не се оплаквам — отговаря, — само дето понякога ми домъчнява за бузестата ти, ухилена физиономия.