Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

Брейди я слуша с половин ухо, докато тя стига до книгата на Лебит (ясно му е, че става въпрос за Книгата на Левит, обаче не си прави труда да я поправи), после „изключва“ слуха си за дърдоренето й и само от време на време промърморва „Аха“. Монологът й не го дразни, дори му действа успокояващо като парчетата на „Ел Си Ди Саундсистъм“, които понякога слуша на айпода си, преди да заспи. Фреди Линклатър е прекалено висока за жена (над метър и деветдесет), а в думите й има резон: прилича на момиче колкото Брейди Хартсфийлд прилича на Вин Дизел. Носи прави джинси „Ливайс“ и бяла тениска, под която не изпъкват цици, защото тя е плоска като дъска. Тъмнорусата й коса е подстригана почти по войнишки. Няма нито обици, нито грим. Навярно си мисли, че „Макс Фактор“ е телевизионно състезание за млади певци.

Той машинално повтаря „Да… ъхъ… и точно така“, докато си мисли дали дъртото ченге е разбрало нещо от писмото му и дали ще се опита да се свърже с него на сайта „Под синия чадър“. Дава си сметка, че с писмото пое риск, обаче не много голям. Съчини го в стил, който е коренно различен от неговия. Шансът дъртакът да научи нещо изобличаващо е минимален, дори несъществуващ.

„Под синия чадър на Деби“ представлява малко по-голям риск, но шишкавото ченге горчиво се лъже, ако си въобразява, че ще може да го проследи чрез сайта. Сървърите на „Деби“ са в Източна Европа, където поверителността на информацията е като чистотата в Америка — свещена.

— А оня ми вика — честен кръст, братче! — вика ми: „В нашата църква има много млади християнки, които ще ти покажат как да се разкрасиш, и ако си пуснеш дълга коса, ще станеш много привлекателна.“ Представяш ли си какво нахалство?! Затуй го срязах: „И на тебе, ако ти направят липосмукция, ще станеш привлекателен. Пък ако се избараш с кожено якенце и гердан с шипове, като нищо ще ти излезе късметът с някое готино гадже. Ще го заведеш да хапне в «Златния корал», може и на концерт на блусарите от «Тауър ъф Пауър».“ Леле, как се вбеси! Чак засъска: „Ако ще ме обиждаш…“

Така или иначе, ако дъртото ченге иска да проследи сайта, трябва да предаде писмото на компютърджиите от специализирания полицейски отдел, което надали ще направи. Най-малкото не веднага. Защото му е писнало да бездейства и по цял ден да се блещи в телевизора, който е единствената му компания. Всъщност не — компания му прави и револверът, който държи на масичката до поредната кутийка с бира и списанията. Не може да го забрави. Брейди не го е виждал да захапва дулото, обаче няколко пъти го зърна да милва оръжието. Сияещите от щастие хора 18 18 Shiny Happy People — популярна песен на групата „Ар. И. ЕМ“. — Б.пр. не държат на скута си револвери.

— Затуй му рекох: „Я не се коркай. Ясни са ми хубостниците като тебе — побесняват, като някой им отрече идеите.“ Забелязал ли си как беснеят тия прекалени светци?

Брейди не е забелязвал, но кима утвърдително.

— Тоя обаче си взе бележка и ме чу. Чак да не повярваш. Накрая даже отидохме на кафе в сладкарницата на Хосени. Където — чак да не повярваш! — проведохме нещо като дио… лог. Хич нямам надежди за човеците, но чат-пат…

Брейди е сигурен, че писмото му най-малко ще нахъса дъртака. Ходжис не е тъп (иначе нямаше да получи толкова награди и похвали) и ще вдене, че анонимният автор завоалирано го подтиква да се самоубие като госпожа Трилони. Завоалирано ли? Не съвсем. Ченгето ще се амбицира… поне за известно време. След като обаче удари на камък, неуспехът ще го вбеси още повече. И ако се хване на въдицата със „Синия чадър“, ще удари часът на Брейди.

Нещастникът си въобразява, че ако го накара да говори, ще го предизвика и ще го вкара в капана. Само че надали е чел Ницше; Брейди е готов да се обзаложи, че онзи си пада по романите на Джон Гришам. Ако изобщо чете художествена литература де. „Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб.“ Аз съм бездната, старче. Аз!

Разбира се, отстраняването на ченгето е по-голямо предизвикателство, отколкото елиминирането на разяжданата от угризения Оливия Трилони… но той няма да забрави каква невероятна тръпка изпита, като я накара да си посегне на живота, и няма търпение да опита отново. В известно отношение беше още по-вълнуващо, отколкото да направи на пихтия ония леваци, чакащи за работа пред Общинския център. Защото изискваше ум, отдаденост и планиране. А помощта от ченгетата беше неочаквана премия. Дали са се досетили, че неверните им предположения отчасти са довели до самоубийството на милата Ливи? Хънтли сто на сто не се е усетил — подобна възможност никога не би хрумнала на този сухар с паниран мозък. Обаче Ходжис… Той може би се е усъмнил. Може би няколко мишлета вече гризат жиците в ума му на опитно ченге. Дано е така, а пък ако не е, Брейди ще му го каже. В сайта „Синия чадър“. Така или иначе играта се ръководи само и единствено от Брейди Хартсфийлд. Няма две мнения по този въпрос. При акцията в Общинския център действа, образно казано, с ковашки чук. При госпожа Оливия Трилони използва скалпел.