Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

— Абе, ти слушаш ли ме? — озъбва се Фреди.

Той се усмихва:

— Май се отплеснах за малко.

Никога не лъжи, когато можеш да си откровен. Истината невинаги е най-безопасният изход, но в повечето случаи е така. Как ли ще реагира приятелката му, ако й каже, че е Убиеца с мерцедеса? Или ако изтърси: „Фреди, в мазето държа близо пет кила самоделен пластичен експлозив.“

Тя се взира в него, сякаш чете мислите му, и за миг го жегва безпокойство. После му казва:

— Много се трепеш, пич. Хич не е лесно да бачкаш на две места. Ще се скапеш.

— Искам да се върна в колежа и за таксата разчитам само на себе си. А и за мама трябва да се грижа…

— Мама — пияна-заляна. Опустошителка на евтино вино.

Брейди отново се усмихва:

— По-скоро е опустошителка на водка.

— Покани ме на гости — предлага Фреди. — Ще я заведа на сбирка на шибаните Анонимни алкохолици, ако ще и насила.

— Безсмислено е. Сещаш ли се какво е казала Дороти Паркър 19 19 Дороти Паркър (1893–1967) — американска авторка на стихотворения, драматургични и сатирични творби и на сценарии, известна със своето остроумие и наблюдателност. — Б.пр. ? „Можеш да заведеш коня на водопой, но не и да го накараш да пие. Можеш да приобщиш уличницата към културата, но не и да я накараш да мисли.“

Фреди се позамисля, после отмята глава и се разсмива (гласът й е предрезгавял от цигарите „Марлборо“):

— Представа си нямам коя е тая Дороти Паркър, ама това ще го запомня. — Престава да се смее и добавя:

— Виж, не се бъзикам: защо не помолиш Фробишър за повече работа? Другото ти занимание е губене на време.

— Ще ти обясня защо не моли Фробишър за повече работа. — Антъни Фробишър незабелязано е излязъл на товарната рампа и е застанал до тях. Млад е и носи очила — типичен сухар, който почти денонощно кисне пред компютъра. Прилича на повечето служители в „Дискаунт Електроникс“. Брейди също е млад, но изглежда много по-добре от Тоунс Фробишър. Което не означава, че е красавец, обаче на него не му пука. Даже е по-добре, защото предпочита да не се набива на очи.

— Я сподели с нас. — Фреди смачква фаса си в рампата. Отвъд паркинга за зареждане на магазина, намиращ се в южното крило на търговския център „Бърч Хил“, са паркирани колите (предимно стара таратайки) на служителите и три яркозелени фолксвагена „костенурка“. Тях ги мият редовно и предните им стъкла блестят под яркото слънце. От двете страни на всеки е написано с големи сини букви: „ПРОБЛЕМ С КОМПЮТЪРА? ПОВИКАЙ КИБЕРПАТРУЛА НА ДИСКАУНТ ЕЛЕКТРОНИКС!“

— „Съркит Сити“ фалира, „Бест Бай“ едва се крепи — обяснява Фробишър с тона на учител, говорещ пред класа. — „Дискаунт Електроникс“ също е пред последно издихание като още няколко дейности, берящи душа вследствие на компютърната революция: издаването на вестници и на книги, магазините за плочи и дискове, пощенските услуги. Изредих само няколко от дългия списък.

— Магазини за плочи? — Франки запалва поредната цигара. — Имат ли надгробни?

— Ех, че духовито — мърмори Фробишър. — Един приятел твърди, че лесбийките нямат чувство за хумор, обаче…

— Имаш приятели? — възкликва Франки. — Не думай!

— … обаче ти си живото доказателство, че приятелят ми греши. Не ви давам повече работа, защото фирмата се държи само на продажбите на компютри, и то предимно на евтини, произведени в Китай или във Филипините. Болшинството клиенти вече не искат нашата стока.

„Само Тоунс Фробишър може да използва дума като болшинство “ — казва си Брейди, а шефът му добавя:

— Отчасти защото настъпи технологичната революция, но и защото…

Фреди и Брейди едновременно произнасят напевно:

— Барак Обама е най-голямата грешка, допусната от населението на тази страна!

Фробишър прави кисела физиономия и няколко секунди се взира в тях, после кисело процежда:

— Е, поне слушате какво говоря. Брейди, ти напускаш работа в два, нали така?

— Да. Смяната ми на другото място започва в три.

Тоунс бърчи прекалено големия израстък по средата на лицето си, минаващ за нос, за да покаже какво мисли за другата работа на подчинения си:

— Дали ми се причу, или е вярно? Наистина ли искаш да се върнеш в колежа?

Брейди не отговаря, защото каквото и да каже, може да сгреши. Антъни (Тоунс) Фробишър не бива да разбере, че Брейди го мрази. Мрази го в червата! Мрази всички, включително алкохолизираната си майка, само че тъкмо сега никой не бива да знае, както се казва в онази стара кънтрипесен.