Харлан Кобен - Шест години

И какво е станало след това?

Натали се е свързала с „Ново начало“. Как по-точно ли? И аз не знам. Но пък, като се замисли човек, как се влиза във връзка с организация от този род? Вероятно „Ново начало“ е постоянно нащрек. Както е било в случая с Бенедикт, тогава все още наричан Джамал. Предполагам, че те самите издирват онези, които смятат, че се нуждаят от помощта им и я заслужават.

Така или иначе, изпращат Натали в колонията „Творческо презареждане“, която се явява, поне отчасти, прикритие за организацията. И то — брилянтно прикритие, мен ако ме питате. Допускам, че поне част от почиващите в нея бяха там по творческа линия. Що се отнася до Натали, тя спокойно се е справяла и с двете роли. Идеален пример за криене пред очите на врага. Предполагам, че са й казали да се спотаи там, докато видят накъде ще тръгне историята с Арчър Майнър. Ако полицията успеела и без нейната помощ да задържи извършителя, евентуално щяла да може да се върне към нормалния живот. В същото време не се знаело дали нюйоркската полиция не се е провалила, поне до момента, в опитите си да идентифицира жената на записа. Това си бяха чисто мои предположения, но нямаше да се учудя, ако се окажеха съвсем близо до истината.

По някое време обаче реалността се е проявила в цялата си гадост и е размазала и последната й капчица надежда, че ще може да остане заедно с гаджето си. Изборът й се е избистрил до следното: или изчезваш, или умираш.

И тя съответно изчезва.

Прегледах още няколко вестникарски материала по случая, но не открих почти нищо ново. Арчър Майнър бе въздигнат до ранга на героична енигма. Начинът, по който бил възпитаван, целял да направи от него най-големия мръсник сред мръсниците. По-големият му брат бил екзекутиран „по гангстерски“ още докато Арчър следвал. Та се предполагало Арчър да наследи семейния бизнес. Почти повторение на филма „Кръстникът“, с тази разлика, че конкретният син в случая не се поддал. Арчър Майнър не само отказал най-категорично да се присъедини към ММ, ами и запретнал ръкави да унищожи синдиката.

Отново и отново се изправях пред въпроса какво е наложило присъствието на моята мила Натали в конкретната адвокатска кантора в тази късна доба? Възможно е да е била техен клиент, но това не обясняваше късния час. Може да се е познавала с Арчър Майнър, но нямах представа до каква степен. Но тъкмо когато бях готов да се откажа от този ракурс — да отдам присъствието й на чистата случайност, — пред очите ми попадна кратък, безцветен некролог.

Какво, по…?

Ако трябва да съм точен, наложи ми се да стисна очи, да ги разтъркам, а после да подхвана некролога пак от самото му начало. Направо не можех да повярвам. Тъкмо когато взех да напипвам определена логика в събитията — да си внушавам, че напредвам нанякъде, — инкасирах изневиделица поредния удар:

Арчър Майнър, на 41 г., жител на Манхатън, а преди това — на Флъшинг в Куинс, Ню Йорк, беше старши сътрудник в адвокатската кантора „Пашаян, Дреснър и Розенбърг“, помещаваща се в „Лок-Хорн Билдинг“ на Парк Авеню 245, в град Ню Йорк. Благотворителната дейност на Арчър е отличавана с многобройни награди и грамоти. Учил е в подготвителния колеж „Сейнт Франсис“, след което завършва с пълно отличие университета Ланфорд…

По телефонната линия до слуха ми долетя отчаяната въздишка на госпожа Динсмор:

— Ти не трябваше ли да си временно отстранен?

— Признай си, че страдаш по мен.

Благодарение на въпросната госпожа Динсмор се чувствах заземен въпреки все по-разрастващото се съчетание от ужаси и объркващи факти, сред което константите бяха много малко на брой. Една от тези константи беше госпожа Динсмор. Намирах нещо утешително в това, че можех да се придържам към този мой си ритуал, така да се каже, докато светът около мен не преставаше лудия си въртеж.

— А временното отстраняване се предполага да се разпростира и върху телефонните разговори с помощния персонал на университета — отбеляза госпожа Динсмор.

— Ама и за телефонния секс ли се отнася?

Двеста и шестдесетте километра, които ни разделяха, не можеха да ми попречат да усетя укоризнения й поглед.

— Казвай какво искаш, смехурко.

— Огромна услуга.

— А каква е отплатата?

— Не ме ли чу, като споменах за секс по телефона?

— Джейк?

Нямах спомен друг път да се е обръщала към мен на малко име.

— Кажи.

Гласът й изведнъж се изпълни с нежност:

— Какво става с теб? Такива наказания не са в твоя стил? Та ти досега служеше за пример на всички в университета.