Харлан Кобен - Шест години

Пак му казах „моля, моля“.

— Та какъв си ти всъщност? — попита той. — Явно не си ченге. Дотолкова и на мен ми е ясно. И все се питам: да не си някой от ония супергерои?

— Чак пък супергерой…

— Щото те гледам как ходиш насам-натам и все спасяваш разни хора. А накрая го накара да ти каже и кой му е човекът в ММ? — Но лицето му изведнъж помръкна. — Дано имаш подкрепата на всички „Отмъстители“ обаче или поне на някои като тях, ако ще се залавяш с него.

— Точно за това съм дошъл да те питам — рекох.

— О?

— Едуард работи за някой си Дани Зукър, нали?

— Той вече ти го каза това.

— Интересува ме кой е този Дани Зукър.

— Най-гадното копеле, което можеш да си представиш. Способен е и кученце да убие, ако му се изпречи на пътя. Нямаш си представа какъв психар е тоя тип. Едуард само като го види и се напикава в гащите. Сериозно ти казвам.

Страхотно.

— А самият Дани за кого работи?

— Ама ти не знаеш ли? — отстъпи крачка назад младежът.

— Не знам и точно затова съм дошъл.

— Сериозно ли питаш?

— Казвай.

— Аз само се будалках бе, човек, като ти разправях, че си някакъв супергерой. Щото си рекох: тоя ме видя как ме пердашат, а пък е едър тип и сигурно мрази побойниците и така нататък. Значи, не си от тях, а?

— Не съм. Но ми трябват някои сведения.

— Ами дано една от свръхсилите ти да е да си брониран. Понеже не ти трябва да се забъркваш с ония…

— Ще се пазя — обещах му.

— Не ми се ще да си имаш неприятности или да пострадаш само заради това, че си застанал на моя страна, нали ме разбираш?

— Разбирам те — отвърнах с възможно най-компетентния си професорски тон. — Разкажи ми просто онова, което знаеш.

— Еди ми е букито. Не съм си изплатил няколко залога, а той обича да побийва хората. Това е всичко. Ама той е дребна риба. Нали ти казах: работи за Дани З. А Дани вече е на много високо ниво в ММ.

— Какво ще рече „ММ“?

— Ако можех, щях да си изкривя носа с пръст, за да ти покажа, но не мога, понеже адски ме боли.

— Искаш да кажеш, че Дани З. работи за мафията, така ли да те разбирам?

— Не знам точно така ли й викат. Тая дума съм я чувал в много стари филми. Само знам, че Дани З. е пряко подчинен на самия шеф на ММ. А за този шеф разправят легенди.

— Как му е името?

— Ама ти сериозно ли питаш? Наистина ли не знаеш? Как може да живееш тъдява, пък да не си чул?

— Не живея тъдява.

— О.

— Няма ли все пак да ми го кажеш?

— На теб съм ти задължен. Така че ще ти го кажа. Вече ти споменах, че Дани З. е дясната ръка на ММ.

— А „ММ“ означава?

Помежду ни застана възрастна жена.

— Добър ден, Харолд.

— Добър ден, госпожо Х. — пусна й широка усмивка младежът. Какво става с петуниите? Растат ли?

— Добре че те послушах да изнеса сандъчето им на перваза. Ти си направо гений по тези въпроси.

— Благодаря.

— Ако ти остане време…

— Ей сегичка свършвам с този господин и ще съм изцяло на ваше разположение.

Госпожа Х. затътри нозе нанякъде. Харолд я гледаше в гръб, а усмивката не слизаше от лицето му.

— Та какво, казваш, е „ММ“? — помъчих се да го върна към темата.

— А бе, човеко, ти вестници не четеш ли? ММ. Дани З. е пряко подчинен на най-големия, най-гадния от всички тях — на самия Максуел Майнър.

Нещо прещрака. И вероятно ми е проличало на лицето, понеже Харолд се уплаши.

— Какво ти стана бе, човеко? Призля ли ти?

Пулсът ми скочи до небето. В ушите ми забуча кръв. Можех и през айфона да го проверя, но най-добре щеше да е да разполагам с голям екран.

— Имате ли компютър тук?

— Шефът не дава никому да влиза оттук в интернета. Блокирал го е.

Благодарих му и хукнах навън. Майнър. Бях срещнал вече това име във връзка с интересуващите ме събития. Подкарах с пълна газ към булевард „Нордън“. Намерих онова интернет кафе „Киберкрафт“. Смахнатият продължаваше да си седи зад бюрото. Може и да ме позна, но не му пролича. Имаше четири свободни терминала. Обсебих единия и набързо натраках адреса на страницата с местните нюйоркски вестници. Кликнах да вляза в архива и пак потърсих 25 май — следващият ден, след като бяха снимали Натали. На компютъра като че му потрябва цяла вечност да ми изпълни поръчката.

Хайде бе, дай си малко зор…

И в този миг на екрана цъфна заглавието:

УБИТ ФИЛАНТРОП

Арчър Майнър разстрелян в офиса му

Едва се овладях да не се провикна: „Еврика!“. Да, но това „Майнър“ можеше да е просто съвпадение. Кликнах върху новината и зачетох:

Вчера през нощта в офис билдинг на Парк Авеню е бил разстрелян Арчър Майнър — син на спрягания за шеф на мафията Максуел Майнър и борец за правата на жертвите. Екзекуцията е извършена в собствената му адвокатска кантора и се предполага да е била наредена лично от баща му. Ползващ се с репутацията на единствения син на Майнър, който е избрал да спазва законите, Арчър Майнър добива известност с работата си в полза на жертвите на престъпността и стига дотам, че преди няколко седмици публично заклейми баща си и обеща да представи на районната прокуратура доказателства за престъпната дейност на фамилията.